Владислав Горанов: Бюджетните разходи не правят обществото автоматично по-богато

Владислав Горанов предупреди за натрупани бюджетни дисбаланси от 2021 г. насам и риск от дефицит от 8,1% до 2026 г. Той критикува модела на растеж чрез високи разходи.

Владислав Горанов: Бюджетните разходи не правят обществото автоматично по-богато
Време за четене: 2 мин. 5 юни 2026

Владислав Горанов от ГЕРБ изрази критични позиции относно състоянието на публичните финанси в предаването „Панорама“. Той посочи, че през последните години е бил наложен модел, който разчита на прекомерни държавни разходи. Според него тази стратегия е опит да се внуши, че обществото може да забогатее единствено чрез харчене на бюджетни средства.

Опита се да разкаже една история, че чрез разходи на бюджета обществото може да стане по-богато.

Бившият финансов министър подчерта, че публичните финанси са експандирали далеч над реалните възможности на данъчната ни система. Той свързва този процес с политическата криза от последните пет години. Горанов обърна специално внимание на периода, в който Асен Василев е управлявал финансите от „Раковска“ 102. Според него тогава са давани празни обещания за бързо повишаване на жизнения стандарт.

Разходите за пенсии и заплати доведоха до 7 процентни пункта по-високи разходи от БВП. Този скок е реализиран при запазване на същата данъчна политика, което създава структурен дефицит. Социалните плащания формират 4% от това увеличение. Владислав Горанов подчерта, че проблемите във фиска не са от вчера, а са резултат от дълготрайни натрупвания.

Дисбалансите в публичните финанси се трупаха още от 2021 година. Минахме през небалансираното увеличение на пенсиите и това доведе до 7 процентни пункта по-високи разходи от БВП при същата данъчна политика. 4% са социални разходи, а ако добавим и разходите за заплати, ще се очертае картината откъде идва това нарушение.

Изследванията на текущата ситуация показват сериозни рискове за бъдещата финансова стабилност. Без спешни корекции бюджетният дефицит може да достигне 8,1% от БВП до 2026 г. Това представлява недостиг от приблизително 18 милиарда лева в държавната хазна. Основни фактори за натиска са автоматичната индексация на минималната заплата и „швейцарското правило“ за пенсиите. Разходите за възнаграждения в службите и общинските инвестиционни програми допълнително натоварват бюджета.

Владислав Горанов поясни, че бюджетът вече е приет на първо четене и остава в дневния ред на парламента. Той настоява за едновременна корекция на приходите и разходите за свиване на дефицита до 3%. Горанов предупреди, че липсата на политическа подкрепа за тези мерки може да доведе до нови избори.

Политическата стабилност е задължително условие за провеждането на разумни финансови политики. Горанов коментира управлението на „Прогресивна България“ с уважение към техните усилия в трудна ситуация. Той обаче отбеляза, че малките парламентарни групи трудно постигат значими резултати. Според него са нужни поне 130 депутати за реализирането на устойчиви държавни решения.

Уважаваме усилията им, ние сме били в подобно положение и единственото нещо, което мога да констатирам, е че не е страшно да вложиш политическата енергия в правене на разумни неща. Това не може да стане, когато си с 60/70 депутата, но със 130 нямаш избор.

Дефицитът вече не е просто формално число, а сериозно политическо предизвикателство. Представителят на ГЕРБ заяви, че ще подкрепи само мерки, които водят до реално свиване на разходите. Той се обяви против „непазарни“ механизми за балансиране на държавната хазна.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *