Бизнесът и синдикатите настояват за дълбоки структурни реформи в Бюджет 2026

Бизнесът и синдикалните организации в България изразиха своите първи официални реакции относно проекта за Бюджет 2026. Финансовият министър предложи сериозно съкращаване на държавните разходи. Икономистите настояват за дълбоки структурни реформи за изравняване на приходите и разходите. Представителите на бизнеса оценяват стъпките като положителни, но недостатъчни за дългосрочна стабилност.

Финансовият министър предлага замразяване на заплатите на президента, премиера и депутатите до края на годината. Тази мярка цели да развърже техните възнаграждения от промяната на средната заплата в обществения сектор. В момента средната заплата в сектора надхвърля 1400 евро. Депутатското възнаграждение без добавки е над 4200 евро. Председателят на Народното събрание получава над 6500 евро. Заплатата на президента възлиза на 8472 евро. Тя ще служи като максимален праг за възнагражденията в целия държавен сектор.

Зам.-председателят на БСК Станислав Попдончев посочи липсата на ключови промени в автоматичните формули.

„Това, което не видяхме е развързване на минималната работна заплата от средната работна заплата, където също имаме автоматична формула.“

Бизнесът настоява за премахване на автоматичните механизми за увеличение на заплатите. Според Попдончев това няма алтернатива при изготвянето на устойчив бюджет.

„Премахването на автоматичните механизми няма алтернатива. Виждаме че е невъзможно да се направи бюджет в рамките на закона за публичните финанси без да се вземе подобна мярка.“

Работодателите искат яснота и относно максималния осигурителен праг. Те настояват той да не се вдига през следващата година, ако това се случи сега. Управляващите вече преправят план-сметката след натиск от социалните партньори.

Синдикатите изразяват опасения относно метода на фискална консолидация. Любослав Костов от КНСБ предупреждава за рисковете от орязване на разходите за персонал.

„Ако някой тръгне да прави фискална консолидация през разходите за персонал това е все едно да искаш да отслабнеш и да си отрежеш краката – на кантара показва по-малко, обаче икономиката не може да ходи, защото няма крака.“

КНСБ настоява за защита на доходите на работещите в публичния сектор. Те се обявяват за овладяване на потреблението, но не чрез замразяване на заплатите.

Константин Проданов, председател на временната бюджетна комисия към НС, коментира предложението за 10% съкращения в администрацията.

„Ако се правят съкращения, и всеки един в резултат на оптимизацията отиде на пазара на труда много лесно може да си намери нова работа. Вчерашните мерки са само началото, това не е края.“

Над 90 предложения за промени влизат в бюджетната комисия между първо и второ четене. Това засилва политическия натиск върху първоначалния вариант на финансовото министерство. Новият бюджет е написан при очакван дефицит от 3%, което е ключово за еврозоната. Дебатът за премахване на автоматичните формули засяга редица сектори с обвързани възнаграждения.

Икономистът Петър Ганев от ИПИ подчертава очакванията на гражданите за консолидация.

„Такива са очакванията според мен и на гражданите, да се приеме бюджета, но не просто какъвто и да е бюджет, а да се тръгне към консолидиране.“

Щерьо Ножаров от УНСС допълва, че дефицитът е системен проблем.

„Най-голямото предизвикателство са структурните реформи, защото този дефицит е в резултат на системен проблем.“

Георги Ангелов от „Отворено общество“ предупреждава за прегряване на икономиката поради наливането на пари.

„Има твърде много наливане на пари в нашата икономика, може ли да произведе нашата икономика с 24% повече, с колкото растат кредитите, ами не може и откъде идва потреблението от внос, расте вносът с двуцифрени проценти. Отива към инфлационен натиск, отива към прегряване.“

Предложението предвижда заплатата на президента да стане максимален праг за възнагражденията в целия държавен сектор. Бизнесът следи внимателно дискусиите за данъчната политика. Появиха се идеи за запазване на данък „дивидент“ на ниво от 5%. Това е важен сигнал за инвестиционната среда в страната. Финансовото министерство представя орязването на автоматичните механизми като първа стъпка към дисциплина. Тези мерки трябва да ограничат инфлационния натиск и да балансират бюджета.

Дебатът обхваща и по-високия максимален осигурителен доход. Бизнесът вижда в това пречка за конкурентоспособността. Политическите сили търсят баланс между социалните искания и изискванията на Маастрихтските критерии. Последният път, когато депутатските заплати бяха замразени, беше в периода 2009 – 2013 година. Тогава финансов министър беше Симеон Дянков. Сегашната ситуация изисква още по-решителни мерки според експертната общност.