Бившият шеф на БЕХ: Ръстът на минималната заплата вдигна доходите в държавните бордове

Ръстът на минималната работна заплата (МРЗ) автоматично повишава възнагражденията на ръководителите в държавните предприятия. Това обяви бившият изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Валентин Николов в ефира на предаването „Говори сега“. Според него в енергийния сектор не са получавани неправомерно високи суми.

Минималната работна заплата в България достигна 1213 лв. от 1 януари 2026 г. Това доведе до автоматичен скок на възнагражденията в държавните дружества с 12,6%. По закон заплатите на директорите се определят според Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Формулата включва МРЗ, умножена по специфичен коефициент спрямо финансовите резултати и активите на компанията.

„Заплатите в държавните предприятия се определят на базата на Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Най-високата заплата в БЕХ, взимах аз като изпълнителен директор. Не знам дали е била по-висока от тази на президента, но може да сметнете, тя се получаваше като шест минимални работни заплати“, обясни Николов.

Проучванията показват, че таванът за заплатите на изпълнителните директори вече достига 21 834 лв. Тази сума представлява 18-кратния размер на актуалната минимална заплата. Членовете на управителните съвети получават до 6-кратния размер на МРЗ, което възлиза на 7278 лв. Много обществени организации зоват за спиране на автоматичния ръст на тези възнаграждения.

Финансовото министерство предложи в новия бюджет таванът за тези заплати да бъде обвързан с възнаграждението на президента. В момента президентската заплата е 8472 евро. Въпреки това, правителството премахна лимитите за 17 държавни фирми. Там доходите на ръководството могат да надхвърлят тези граници.

Валентин Николов коментира и енергийните отношения с Турция. Договорът с „Боташ“ би бил изгоден само при много високи цени на природния газ. В момента пазарните нива не оправдават настоящите параметри на контракта за транзит. Турция остава ключов партньор за България в проучванията за газ в Черно море. Обсъжда се и проект за пренос на електроенергия от Азербайджан към Италия през турска територия.

„Турция е много важен партньор за нас. Имаме много общи интереси. В пакета за предоговаряне може да се включат допълнителни проекти. Например, Турция има интерес да участва в проучването и търсенето на природен газ в Черно море. Проект, в който ние също искаме да участваме е и преноса на ток от Азербайджан през Турция за Италия“, обясни Николов.

Бившият шеф на БЕХ засегна и темата за структурните промени в холдинга. Изваждането на „Мини Марица изток“ и „ТЕЦ Марица изток 2“ изисква подробен оздравителен план. Николов припомни, че Европейската комисия е настоявала за отделяне на „Булгартрансгаз“ и Електроенергийния системен оператор.

„Успяхме да спасим „Булгартрансгаз“ от приватизация, имаше европейски интереси, както и интереси от Русия за придобиване на дружеството“, каза още Николов.

Относно ядрената енергетика, той отбеляза забавяне при строителството на седми и осми блок на АЕЦ „Козлодуй“. Процесът по изграждане на новите мощности трябва да се ускори значително. Домакинствата в страната продължават да разчитат на тези проекти за стабилни цени. Според експерти българите плащат най-евтиния ток в ЕС чрез регулирания пазар.