Розопроизводители се оплакват от лоша реколта, липса на работна ръка и ниски изкупни цени
Кампанията по прибиране на розовия цвят в България започна с редица трудности за стопаните. Те алармират за ниски изкупни цени, недостиг на работници и поражения от студовете.
Българските розопроизводители изразяват сериозни притеснения в началото на тазгодишната кампания. Секторът се сблъсква с липса на работна ръка и ниски изкупни цени. Производителите предупреждават за очаквана лоша реколта. Силната конкуренция от чужбина засилва натиска върху родните стопани. Високите разходи за производство правят ситуацията критична.
Петър Симеонов е председател на Професионалната организация на розопроизводителите. Той споделя наблюденията си от собствените градини в град Гурково. Според него годината ще бъде по-скоро средна. Розите са закъснели с цъфтежа си. Студовете през март са унищожили част от цвета по върховете на насажденията. Последните слани обаче са подминали региона на Гурково. Стопаните се надяват да приберат наличните пъпки.
Защо казвате, че годината няма да е добра? Намираме се в град Гурково, на моите собствени градини. За нас годината по-скоро ще е средна. Закъсняха самите рози да цъфнат, виждаме, че отгоре на самите насаждения цвета го няма. Само от двете страни на храста. Това може би е изгоряло още в март месец, когато имаше доста лоши студове. Хубавото е, че последната слана, която падна и направи поражения в Кюстендилско и в други региони за овошките, при нас ги запазихме насажденията. Надяваме се това, което като храст е пуснал, като пъпки, да ги приберем. Това е най-важно за нас в момента.
Розопроизводителите вече са предложили идеи за подкрепа на министъра на земеделието. Секторът е получавал финансова помощ заради COVID кризата и войната в Украйна. През 2025 година се очаква подпомагане по програма Де Минимис. Организацията настоява за обвързана подкрепа на предаден килограм розов цвят от 2028 година. Това субсидиране трябва да бъде сходно с подкрепата за овошките и малините. Подобни проблеми с реализацията и високите разходи изпитват и други производители в страната.
Нашата идея е от следващия програмен период – от 2028 г., маслодайната роза да влезе в обвързана подкрепа на предаден килограм розов цвят, да получаваме субсидиране както при овошките, както и при малините.
Изкупната цена на розовия цвят остава сериозен проблем. Около 90% от договорите са сключени на цена от 2,50 евро за килограм. Разходите за прибиране на реколтата са изключително високи. Те включват транспорт, еднодневни трудови договори и ръчно бране. Тези разходи варират между 0,40 евро и 0,80 евро. Розопроизводителите трябва да покрият и разходите за препарати, торове и механизирана обработка. Тези дейности включват ръчно рязане и копаене през цялата година.
Ами в момента 90% от договорите, които розопроизводителите са направили, са на цена 2 евро и 50 евро цента, като разходите по прибирането на цвета, мога да кажа, всички са пъстващи разходи транспортни, бране и еднодневни трудове договори, са от порядъка между 80 евро и 40 евро цента. Така че, вие може да се представите, до 2 евро и 50 евро ние трябва да се съберем в тази цена нашите разходи, които ние сме ги хвърляли по тези насъждения, обработки, ръчно рязане, копаене, препарати, торове, механизирана обработка. Така че, надяваме се това нещо да се разбере и от преработвателя, и от външните фирми, че този продукт ще става все по-скъп заради ред причини.
В България има около 56 000 декара насаждения с маслодайни рози. Голяма част от тези площи са изоставени. Стопаните не ги обработват поради липса на рентабилност. Беритбата изисква специфични условия и започва в ранни зори. Работата трябва да приключи до 10:00 часа сутринта. Кампанията обикновено продължава около 20 дни. Работниците често получават бонуси от собствениците за своята лоялност. Както и при производството на череши, климатичните условия и пазарните цени определят успеха на сезона.
Международната конкуренция оказва допълнителен натиск върху българското розово масло. Преработвателите обвързват цените с глобалното търсене и качеството на суровината. Секторът е силно зависим от краткия времеви прозорец за беритба. Липсата на модернизация в някои стопанства също е структурен проблем. Държавните институции разчитат на механизми за временна подкрепа като de minimis. Производителите обаче настояват за по-дългосрочни решения. В момента се бере „втора ръка“, което означава събиране на първите цъфнали цветове.
