28 хиляди евро струва пенсионирането на полицай, докато съдия взема три пъти повече

Пенсионирането на един полицай или военнослужещ струва на държавния бюджет средно 28 000 евро. В същото време обезщетението за съдия при напускане на системата е три пъти по-високо. Около 110 000 души в България заемат позиции с гарантирани 20 заплати при напускане. Това представлява 20% от всички държавни служители в страната. Близо 3,7% от всички работещи българи ползват тази привилегия при прекратяване на трудовите отношения.

Само за първите три месеца на годината МВР е похарчило 41 милиона евро за бонуси. Тези средства покриват обезщетения при пенсиониране, неизползвани отпуски и болнични. Бившият главен прокурор Иван Гешев наскоро осъди България за сумата от 251 468 лева. Тази сума включва 20 заплати с лихвите заради неговото напускане на системата. Заплатата му като главен прокурор през 2023 г. е била 12 573,40 лв.

В системата на МВР право на 20 заплати имат около 50 000 служители. Това включва патрулни полицаи, криминалисти, следователи, жандармеристи и пожарникари. Те получават по една заплата за всяка прослужена година. Максималният размер се достига след 20 години стаж в системата. При напускане по здравословни причини законът гарантира минимум 15 заплати. Това важи за служители с над 10 години стаж.

Министерството на отбраната обхваща друга голяма група от около 30 000 военнослужещи. Между 6000 и 7000 служители в специалните служби също ползват това право. Тук влизат ДАНС, ДАР, Военно разузнаване, ДАТО и НСО. В Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и „Охрана“ работят още 6000 души с такава привилегия.

В съдебната власт право на 20 заплати имат 2200 съдии, 1500 прокурори и 500 следователи. Тук правилата за придобиване на бонуса са различни от тези в МВР. Правото на обезщетение се получава след поне 10 години работа в системата. Ако съдия напусне на деветата година, той не получава този бонус. Време е да се преосмислят щедрите 10 заплати при пенсиониране в държавата, защото те често блокират административните реформи.

Средната брутна заплата в сектор „Сигурност“ е около 1430 евро. При пенсиониране служителите получават средно 28 600 евро. Висшият ръководен състав взема бонуси над 46 000 евро. В отбраната средната заплата е 1380 евро, а бонусът е 27 600 евро. Военните пилоти и водолази получават до 55 000 евро заради рискови добавки към заплатите.

Средната брутна заплата в съдебната система е около 4463 евро. Това прави средно обезщетение от 89 260 евро за магистратите. В частния сектор ситуацията е коренно различна. Работещ със средна заплата от 1200 евро получава максимум 7200 евро. Това е 12 пъти по-малко от бонуса в съдебната власт. Обезщетението за масовия сектор е 6 заплати при 10 години стаж при същия работодател.

Разходите за персонал в МВР за първото тримесечие са 500 508 516 евро. Осигуровките възлизат на още 172 милиона евро. За „Други възнаграждения“ са похарчени над 41 милиона евро. Министерството на отбраната е платило 326 813 724 евро за заплати за същия период. От бюджета на ВСС са отишли 186 милиона евро за възнаграждения. Разходите за обезщетения и други плащания в съдебната система възлизат на 43 милиона евро.

Полицаите и военните се ползват и от право на ранно пенсиониране. Изискуемата възраст за тях е 54 години и 6 месеца. Те трябва да имат 27 години общ трудов стаж. Поне 18 години от тях трябва да са на действителна служба. За сравнение, жените в масовата категория се пенсионират на 62 години и 6 месеца. Мъжете се пенсионират на 64 години и 9 месеца. Държавната служба често предлага по-високи заплати и по-добри условия в сравнение с частния бизнес.

Служителите в МВР могат да получават едновременно пенсия и заплата до 60-годишна възраст. В момента в министерството работят около 5000 такива служители. Миналата година още 591 души са придобили право на пенсия. Те не напускат веднага, защото държавата трябва да им изплати 20 заплати накуп. За бюджета това би означавало еднократен разход от около 200 милиона евро.

Оставането на работа след пенсия увеличава размера на крайното обезщетение. Бонусът се изчислява на база последната заплата, която расте всяка година. Допълнителният стаж вдига заплатата чрез клас прослужено време. Пенсията също се преизчислява всяка година от 1 април. Ако служител напусне през 2026 г. вместо през 2023 г., бонусът му може да скочи от 22 000 на 28 600 евро. Таванът от 20 заплати не е променян от 1997 година.

Институтът за пазарна икономика анализира цената на евентуални реформи в сектора. Намаляването на публичния сектор с 10 000 души би струвало поне 140 милиона евро.

“Ако трябва да се намали броят на наетите в публичната сфера с над 100 хил. души – реалния необходим размер – то еднократният разход би надхвърлил милиард и половина евро. Тази оценка обаче е консервативна, защото не взема предвид специалните правила (като тези в МВР), както и не отчита факта, че работещите в края на кариерата си в общия случай имат значително по-високи от средните заплати”

Темата остава актуална при обсъждането на новия бюджет за държавното обществено осигуряване. Разходите за персонал в силовите ведомства и съдебната власт са сред най-големите пера. Обществената дискусия за работещите пенсионери в тези структури продължава. Критиците подчертават липсата на равнопоставеност спрямо частния сектор. Системата насърчава оставането на работа само заради по-високия финален бонус.