Работа на 4 часа: за малцина е избор, а други я приемат по принуда
Непълната заетост почти липсва като доброволен избор в България. Новите правила от 2027 г. ограничават фиктивните четиричасови договори.
Непълното работно време остава рядкост в България, въпреки хроничния недостиг на кадри. За малцина то е съзнателен избор. За други е принудителна алтернатива, когато не намират работа на пълен ден.
Промените в Кодекса на труда трябва да влязат в сила от 1 януари 2027 г. Те променят начина за изчисляване на трудовия стаж при непълна заетост. Отработеното време ще определя пропорционално размера на трудовия стаж.
Основната цел е ограничаване на фиктивните четиричасови трудови договори. При тях служителят формално работи четири часа. На практика обаче често остава на работното място осем или повече часа.
Тази промяна засяга важен проблем, но не описва цялата картина. България няма прекалено много работещи на непълен ден. Напротив, този модел почти липсва като доброволен избор.
България има най-ниския дял на работещите на непълно работно време в Европейския съюз. Само 1,7% от заетите у нас работят при такъв режим. Средната стойност за Европейския съюз е значително по-висока.
Според представените данни 32,8% от българите на непълно работно време не са избрали този режим. Те не са успели да намерят работа на пълен ден. Това показва, че непълната заетост често е резултат от ограничени възможности.
Пазарът на труда вече се различава сериозно от ситуацията преди десетилетие. Безработицата през последните месеци е най-ниска в Европейския съюз. Заетостта е рекордно висока. Работодателите обаче продължават да търсят трудно служители.
Демографските процеси допълнително ограничават предлагането на труд. Все по-малка част от бъдещото увеличение на заетостта може да дойде от безработните. По-голямо значение придобива включването на икономически неактивните хора.
Именно тук непълната заетост има потенциална роля. В развитите икономики тя не означава само по-кратък работен ден. Тя позволява на различни групи да останат активни.
Студентите могат да натрупат първи професионален опит. Родителите могат поетапно да се върнат на работа след отглеждане на дете. Хората, които се грижат за близки, могат да запазят връзката си с пазара.
По-възрастните служители също могат постепенно да намалят натоварването си. Така те не напускат рязко трудовия пазар. За работодателите четири- или шестчасовата позиция може да е по-добра от незаетото място.
Гъвкавите форми на заетост могат да разширят групата от хора, които изобщо могат да работят. Това е особено важно при недостиг на кадри. Възможността за по-кратък ден може да привлече хора с ограничена готовност за пълна заетост.
Преходът от образование към работа остава особено предизвикателство. Учениците и студентите имат ограничени възможности да придобият реален трудов опит. Дуалното обучение съчетава образование и работа, но обхваща сравнително малка част от професионалното образование.
Затова много млади хора се срещат с пазара на труда едва след дипломирането. Непълната заетост може да улесни този преход. Тя дава възможност за практически умения и професионален опит преди първата постоянна работа.
Темата за гъвкавото работно време е свързана и с други модели на организация. Повече подробности има в материала за четиридневната работна седмица и нейното приложение в Европа.
Разпространението на непълната заетост зависи не само от законодателството. Важен фактор остава равнището на възнагражденията. Българските доходи нарастват, но остават сред най-ниските в Европейския съюз.
За много домакинства заплатата при пълен работен ден едва покрива основните разходи. Работата на половин ден тогава не изглежда икономически реалистична. Това обяснява ниския дял на доброволната непълна заетост.
Ограничаването на фиктивните договори е необходимо, но не решава проблема с реалната гъвкавост. Пазарът има нужда от ясни правила и ефективен контрол. Едновременно с това трябва да съществуват повече законни възможности за хората, които не могат да работят осем часа.
Непълната заетост не заменя по-високата производителност, по-доброто образование или по-високите доходи. Тя обаче може да допълни тези политики. При застаряващо население този модел помага за по-пълното използване на наличния човешки капитал.
Промените в правилата поставят акцент върху контрола и коректното отчитане на труда. По-широкият въпрос остава дали непълната заетост ще се превърне в реален избор. Засега данните показват обратното: за мнозина тя е принуда, а не предпочитание.
