Психолог от ВМА Даниела Лазарова: Децата посягат към наркотиците заради вътрешен дефицит

Държавната агенция за закрила на децата (ДАЗД) организира важна дискусия с водещи лекари. Събитието се проведе във Военномедицинска академия (ВМА). Експертите обсъдиха причините за употребата на опасни вещества сред непълнолетните. Тази инициатива е част от Националната кампания на ДАЗД. Участниците разгледаха краткосрочните и дългосрочните ефекти от психотропните вещества.

Доц. д-р Людмила Нейкова – Василева представи рисковете при прием на субстанции. Тя е началник на клиника „Спешна токсикология“ и ръководител на катедра „Токсикология“ на ВМА. В срещата участваха още зам.-председателят на ДАЗД Ивайла Касърова и токсикологът д-р Шасине Вели. Към тях се присъединиха доц. д-р Стефка Мантарова, началник на Клиниката по нервни болести, и психологът Даниела Лазарова.

Последните данни показват, че 18,6% от българските ученици са употребявали наркотици поне веднъж. Най-популярното вещество остава марихуаната с 15,1% дял. Амфетамините заемат второ място със 7,0% сред подрастващите. Често се обсъжда дали внушителният процент употреба е мит или реалност в България. Страната ни остава сред държавите с най-ранен старт на експериментиране с дрога.

Актуални проучвания от края на май 2026 г. разкриват тревожна тенденция. Употребата на забранени субстанции започва още на 10–12 години. Децата масово експериментират с райски газ, марихуана и метамфетамини. Дизайнерските дроги представляват сериозна опасност заради трудното им разпознаване. Тези синтетични вещества действат бързо и често предизвикват тежки интоксикации.

Психологът Даниела Лазарова обяснява, че тийнейджърите търсят начин да се интегрират. Младежите искат да докажат себе си чрез „модерни“ и достъпни методи. Експертите подчертават, че децата посягат към дрогата за запълване на емоционални дефицити. Субстанциите често действат като временен заместител на липсващата семейна подкрепа.

Обикновено харесват повече определен наркотик, който запълва нещо дефицитно в тях – субстанциите са лекарство за нещо, което им липсва.

Много родители се чувстват провалени при откриване на проблема. Даниела Лазарова съветва семействата да не изпадат в крайни самообвинения. Пълният контрол над детето е практически невъзможен в днешната среда. Мониторингът обаче остава задължителен елемент от родителската отговорност. Някои семейства избягват темата от страх да не събудят любопитство.

Любопитството на децата се формира още в училищната среда. Темата за наркотиците не трябва да бъде табу в дома. Родителите трябва да започнат разговорите още във втори или трети клас. Важно е информацията да се поднася по информативен начин. Назидателният тон само засилва опозиционното поведение на тийнейджърите.

Промените в поведението са ясен сигнал за тревога. Употребяващото дете става изключително раздразнително и агресивно. Наблюдава се рязък спад в паметта и концентрацията. Успехът в училище се влошава без видима причина. Детето търси пълна изолация и се крие от своите близки.

Родителите са последните, които разбират, че детето им употребява. Първо разбират приятелите, след това комшиите, преподавателите и последни родителите, въпреки че живеят на едно място с детето.

Превенцията изисква изграждане на топла и сигурна емоционална връзка. Специалистите отчитат, че нормализирането на наркотиците е симптом за проблеми в цялото общество. Родителите не бива да приемат добрата успеваемост като абсолютна застраховка. Експериментирането е типично за възрастта и засяга всички социални групи.

Тийнейджърите на възраст 16-17 години са в най-висок риск от развитие на зависимости. В този период те търсят своята идентичност между детството и зрелостта. Първо се развива психологическа зависимост, а по-късно и физическа. Често младежите търсят помощ заради тревожност, отключена от дрогата.

При установен проблем семейството трябва незабавно да потърси специалист. Консултациите с лекари и психолози са необходими за всички членове. Подкрепата е много по-ефективна от строгите рестрикции и наказания. Осъждането кара детето да се чувства напълно изключено от семейството.

Европейските данни показват, че новите психоактивни вещества навлизат бързо. Средната употреба в ЕС при 15-16 годишните е около 2,6%. В България достъпността е висока, включително чрез сладки и напитки. Държавните програми често се фокусират само върху контрола и информацията.

Даниела Лазарова е психолог в Лабораторията за психично здраве и превенция на ВМА. Тя притежава магистърска степен по клинична психология от СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирала е когнитивно-поведенческа психотерапия и психодиагностика. Нейната експертиза помага на семействата да преодолеят кризисните ситуации.