Росица Станулова: Нормализирането на наркотиците сред младите е симптом за болно общество

Употребата на наркотици сред подрастващите вече не е изолиран проблем. Това е симптом на по-дълбока обществена криза. Психологът Росица Станулова алармира за тази тревожна тенденция. Тя работи в Превантивно-информационния център по проблемите на наркоманиите в София. Станулова сподели своите наблюдения в предаването „Денят започва“ по БНТ. Според нея ситуацията сред младите хора е истинска криза. Случаите не трябва да се разглеждат като единични инциденти. Те са част от една по-широка и тревожна обществена картина.

„Това е криза. Това е един вик, един симптом на заболяване, на много сериозно заболяване в обществото и то на различни нива.“

Психологът подчерта, че е необходимо да се говори за причините за проблема. Не трябва да се фокусираме само върху конкретните вещества. Средата, в която се развиват децата, е от ключово значение. Един от най-опасните процеси е постепенното приемане на употребата на наркотици като „нормална“. Това е сериозен индикатор за напреднал стадий на общественото заболяване. Станулова обясни този процес чрез духовни категории.

„Това е най-сериозния индикатор, че заболяването е в доста напреднал стадий. Когато грехът се превърна в норма, ако говорим с духовни категории, или когато употребата и някакви такива деструктивни поведения се превърнат в норма, но те не са се превърнали в норма ей така просто, защото децата са неразумни и нещо там са тръгнали по грешен път. Той има много сериозен бекграунд за да се случи това, да се превърне като норма.“

Публичните послания и социалната среда оказват голямо влияние. Медиите и известните личности оформят нагласите на подрастващите. Те често диктуват какво се смята за приемливо в обществото. Станулова категорично отхвърли мита, че наркотиците засягат само проблемни семейства. Тя предупреди, че никой не е защитен от този риск.

„Това развенчава и митът, че сме недосегаеми. Няма недосегаеми в това.“

Проблемът се корени и в промените в съвременното възпитание. Границата между родител и приятел често се размива. Родителите проявяват прекомерна толерантност към децата си. Това води до отслабване на авторитета в семейството и обществото. Липсата на ясни граници влияе пряко върху поведението на младите хора.

„Има премината граница, има толерантност от страна на родителите, като най-близката общност и среда до децата.“

Статистическите данни подкрепят тези сериозни опасения. Употребата на наркотици в България се е увеличила с около 30% за последните 4-5 години. Основните мотиви за първа употреба са любопитство и скука. Удоволствието също е водещ фактор при младежите. Според Европейския доклад за наркотиците за 2025 г. пазарът става по-разнообразен. Веществата са с по-висока чистота и сила. Това значително увеличава рисковете за здравето на потребителите.

В България ситуацията остава специфична. Най-ранната средна възраст на първа употреба в страната е 16 години за инхаланти и халюциногени. За канабис, опиоиди и стимуланти възрастта е средно 18 години. Тези данни бяха публикувани от Националния фокусен център за наркотици през 2024 г. Канабисът остава най-разпространеното вещество сред учениците.

Нови опасности се появяват в медийното пространство през май 2026 г. Фентанилът се очертава като сериозна заплаха за българските младежи. В същото време държавната помощ за засегнатите деца остава ограничена. Достъпът до безплатна държавна помощ за деца с проблеми с наркотиците остава силно ограничен. Държавата финансира превантивно-информационни центрове в 27 областни града. Въпреки това средствата за превенция и лечение са крайно недостатъчни. Повечето ресурси се насочват към контрол и репресивни мерки срещу разпространението.

Данните от изследването ESPAD показват интересни нюанси. Употребата сред българските ученици е над средноевропейската. Въпреки това тя е по-ниска от някои сензационни твърдения в медиите. Наблюдава се и лек спад в употребата на канабис през последното десетилетие. Възрастта на първа употреба също се повишава леко при някои групи. Психолозите обаче настояват, че проблемът не се свежда само до семейната среда. Той е тясно свързан с училището и общата социална достъпност на веществата. Липсата на достатъчно превантивни програми в училищата също оказва влияние.