Теменужка Петкова: Свръхдефицитът касае 2026 г., Радев да не си служи с лъжи

Бившият финансов министър и настоящ народен представител от ГЕРБ Теменужка Петкова отправи остри критики към премиера Румен Радев. Тя го призова да не си служи с лъжи и неверни интерпретации на икономическите факти. Според нея процедурата за свръхдефицит не засяга 2025 г., а се отнася единствено за 2026 г. Петкова направи това изявление в кулоарите на Народното събрание. Тя подчерта, че липсата на годишен закон за бюджета е попречила на Министерството на финансите. Ведомството не е могло да предостави доклад за напредъка по националния фискално-структурен план.

Разходите на служебното правителство са били в много сериозни размери. Това е довело до невъзможност за ефективен контрол върху публичните финанси за 2026 г. За 2025 г. дефицитът е установен на нива от 3,5%. Тези данни са официално уточнени с Евростат. България ползва дерогация за увеличените разходи за отбрана, подобно на 15 други държави в ЕС. Чрез този механизъм страната ще спази Маастрихтските критерии за дефицит до 3%.

Прилагайки тази дерогация за 2025 г. България ще спази изискванията на Маастрихтските критерии за дефицит от 3%, така че не е хубаво премиера Радев да започва своя път в изпълнителната власт с неверни интерпретации и откровени лъжи

Петкова категорично отрече твърденията за манипулация на данните за влизане в еврозоната. Тя припомни, че България е готова за еврото след дълъг и труден път. Данните се базират на обстоен анализ на изпълнението на бюджета за 2024 г. Тя отбеляза и вчерашните поздравления от Урсула фон дер Лайен за тази стратегическа стъпка.

Изследвания на Фискалния съвет обаче показват притеснителни тенденции за бъдещето. Отчетен е рекорден дефицит от 1,5 млрд. евро за първото тримесечие на 2026 г. Това е най-високата стойност за последните петнадесет години. Разходите по консолидираната фискална програма достигат 11,5 млрд. евро към март 2026 г. Година по-рано те са били 9,6 млрд. евро. Ръстът се дължи основно на социални плащания, пенсии и разходи за персонал.

Прогнозите за 2026 г. сочат, че дефицитът може да достигне между 6,5% и 8,1% от БВП. Това би се случило при липса на нови ограничителни мерки. Европейската комисия също прогнозира дефицит за България в своите доклади. Натискът върху хазната идва от структурни фактори. Разходите за лихви през 2025 г. нарастват със 76%, достигайки 954 млн. евро. Министерството на финансите обмисля компенсаторни механизми. Те включват възможно повишаване на осигуровките и данъка върху дивидентите. Целта е да се покрие растящият разходен натиск от автоматичните индексации на заплати и пенсии.