Прокуратурата подкрепи законодателните промени за преодоляване на кризата с изтеклите мандати

Прокуратурата на Република България официално подкрепи предложените изменения в Закона за съдебната власт. Институцията изрази положителна оценка за усилията на народните представители. Промените целят преодоляване на продължителната институционална криза в съдебната система. Държавното обвинение внесе в Народното събрание подробно становище от 19 точки. Документът разглежда приетия на първо гласуване общ проект за изменение на закона.

Прокуратурата споделя необходимостта от спешни законодателни мерки. Те са свързани с изтеклите мандати на органите на съдебната власт. Институцията отчита наличието на сериозна правна несигурност. Тази ситуация поставя под въпрос легитимността на решенията на ключови органи. Прокуратурата внесе в Народното събрание становище от 19 точки в подкрепа на законопроекта. Всяка точка съдържа конкретни аргументи относно предлаганите процедури. Те касаят избора на нови членове на Висшия съдебен съвет (ВСС).

Прокуратурата на Република България споделя разбирането, че преодоляването на институционалната криза в съдебната власт и повишаването на общественото доверие в нея е от критична важност за функционирането на съдебната система в съответствие с принципа за върховенство на закона.

Становището акцентира върху критериите за нравствените и професионални качества на кандидатите. Разгледани са и органите, които имат право да правят номинации. Прокуратурата изразява съгласие с мотивите за ограничаване на зависимостите в системата. Обществото има сериозни съмнения за наличието на влияния в съдебната власт. Новите правила трябва да повишат общественото доверие в правосъдието.

Временната парламентарна комисия по правни въпроси вече прие три законопроекта на първо четене. Първият проект е внесен от Велислав Величков от „Продължаваме промяната“ и група депутати. Вторият законопроект е предложен от Надежда Йорданова от „Демократична България“. Третият проект е на Олга Борисова от „Прогресивна България“ и нейни колеги. Законовите промени предвиждат забрана действащият ВСС да извършва кадрови назначения на административни ръководители. Тази мярка цели да ограничи правомощията на органи с изтекъл мандат.

Изследванията показват, че новите текстове налагат строги срокове за действие. Висшият съдебен съвет трябва да организира избор на нови членове в едномесечен срок. Това важи за съдийската, прокурорската и следователската квота. Срокът започва да тече веднага след влизането на закона в сила. Предвижда се Пленумът на ВСС да избира временни ръководители. Това включва постовете на главен прокурор и председател на Върховния административен съд (ВАС).

Законопроектите предлагат и по-широка база за номинации на членове. Разширява се кръгът от органи за номинации, включително Висшият адвокатски съвет и юридическите факултети. Това ще осигури по-голяма прозрачност и професионално представителство. Една от идеите е деполитизиране на избора на членовете на ВСС и Инспектората към ВСС (ИВСС). По-голяма тежест ще се даде на гласа на съдиите, избрани директно от съдии.

Въвежда се и ново ограничение за заемане на длъжности във ВСС. Лица, били на върховни постове през последните 7 години, не могат да бъдат избирани. Това включва бивши главни прокурори и председатели на ВКС и ВАС. Мярката цели да предотврати концентрацията на власт и стари зависимости. ПП-ДБ предлагат и механизъм за освобождаване на главния прокурор. Този процес ще изисква по-широк кворум в съвета.

Гласуването в правната комисия показа известно политическо разделение. Проектите на Величков и Йорданова получиха 21 гласа „за“. Хамид Хамид и Калин Стоянов от „Движение за права и свободи“ гласуваха „против“. Проектът на Олга Борисова беше приет единодушно с 23 гласа. Депутатите настояват за по-строги ограничения върху прокурорските проверки. Това е част от стратегията за ограничаване на злоупотребите с власт.

Изтеклите мандати на ВСС и ИВСС създават риск за стабилността на държавата. Прокуратурата подкрепя усилията за преодоляване на тази правна несигурност. Новите правила трябва да гарантират легитимността на бъдещите решения. Професионалните и научните организации ще имат по-активна роля в номинациите. Това е стъпка към по-отворена и почтена процедура за избор на кадри. Промените в ЗСВ са насочени и към подобряване работата на Инспектората. Проверките за почтеност и конфликт на интереси ще станат по-ефективни.