Балканска кулинарна война: Кой ще защити шкембе чорбата пред ЮНЕСКО?

Балканите са изправени пред нова кулинарна война. Гърция и Турция спорят за произхода на популярната шкембе чорба. Конфликтът придоби официален характер след намесата на ЮНЕСКО.

Гърция и Турция влязоха в остър спор за историческото право върху шкембе чорбата. Всичко започна от Солун. Ресторантьорът Димитрис Царухас поиска местната супа „пацас“ да влезе в списъка на световното нематериално наследство. Той твърди, че ястието е символ на гръцката кулинария. Царухас вече подготвя документация с помощта на местни изследователи и културни организации.

Ресторантьорът Димитрис Царухас свързва корените на супата с епохата на „Илиада“ и „Одисея“. Според него в епоса е описано ястие от говежди вътрешности, мазнина и кръв. Това била ранната версия на днешната паца. Готвачът вярва, че рецептата е пренесена от древните гърци във Византия. По-късно тя проникнала и в Османската империя. Царухас подчертава и здравословните ползи от супата.

Крачетата съдържат 33,4 процента чист усвоим колаген, което помага при проблеми със ставите

Турция реагира остро на тези претенции. Местните ресторантьори обвиниха Гърция в присвояване на турска гордост. Те наричат ястието „ишкембе чорбасъ“. Като доказателство посочват записките на пътешественика Евлия Челеби от XVII век. Той описва продавачи на шкембе чорба в Истанбул още по негово време. Повече подробности за конфликта можете да откриете в статията Битка за шкембе чорба: Гърция и Турция в културен спор.

Български експерти предлагат страната ни да участва в обща балканска кандидатура пред ЮНЕСКО. Известният шеф Иван Манчев смята, че имаме основания за съавторство. Той подчертава популярността на ястието у нас.

В нашите доводи задължително трябва да се посочи, че 60 на сто от българите обичат и ядат шкембе чорба, има такива изследвания

Специалистите от интернет справочника „Шкемб О’ Guide“ също подкрепят тази теза. Те смятат, че балканската кухня е смес от припокриващи се рецепти.

В нашия регион няма ясно изразени българска, турска, гръцка, румънска, сръбска кухня

Думата „шкембе“ произлиза от древна Персия и означава стомах на животно. По-късно тя навлиза в турския език. Думата „чорба“ също има древноперсийски корени и означава солено ястие. Първите варианти на рецептата вероятно са се появили в Иран. Оттам тя преминава в Турция и целия Балкански полуостров.

В България съществуват различни варианти на приготвяне. В Североизточна България използват кисело мляко и брашно. В Югозападна България основата е от прясно мляко. В Централна България рецептата е нещо по средата. Сърбите добавят зелени подправки. Турците често използват лимон за освежаване.

България вече има опит в защитата на традициите си. През 2025 г. страната вписа родната гайда в списъка на ЮНЕСКО. Преди това Турция и Северна Македония направиха същото. Служебното правителство на Димитър Главчев подготви българската кандидатура през 2024 г. Научете повече тук: Българската гайда влезе официално в списъка на ЮНЕСКО.

Институтът по етнография и фолклористика към БАН обясни процеса. Вписването в ЮНЕСКО няма състезателен характер. Организацията цени най-високо мултинационалните досиета. Пример за това е защитата на мартеницата заедно с Румъния, Молдова и Северна Македония.

България присъства в списъците на ЮНЕСКО с много обекти. Сред тях са Бистришките баби и нестинарството. Включени са чипровските килими и празникът „Сурва“. Страната ни се гордее и със своите 10 защитени обекта. Културните паметници включват Боянската църква и Мадарския конник. В списъка са Казанлъшката и Свещарската гробници. ЮНЕСКО защитава и Рилския манастир, Ивановските скални църкви и Стария Несебър. Природните обекти са „Сребърна“, парк „Пирин“ и вековните букови гори.