Парламентът прие окончателно промените в Закона за съдебната власт: Нови правила за ВСС и главния прокурор

Народното събрание прие окончателно промените в Закона за съдебната власт на трето четене. С това решение депутатите въвеждат мащабни реформи в управлението на съдебната система. Новите текстове налагат строги ограничения върху дейността на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат. Основната цел е предотвратяване на дългосрочни кадрови решения от орган без актуална легитимност.

Текущата процедура по избор на нов главен прокурор се прекратява незабавно по силата на новия закон. Решението идва след предложения на политическите формации „Прогресивна България“, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Правната комисия одобри измененията миналата седмица, обединявайки три различни законопроекта в общ текст. Промените целят да гарантират прозрачност и отчетност в работата на съдебните органи.

Висшият съдебен съвет с изтекъл мандат вече не може да взема ключови кадрови решения в системата. Това включва назначаването на административни ръководители на различни нива. Въпреки това, новите текстове позволяват на същия състав да избира шефовете на върховните съдилища. Те ще могат да посочат и новия ръководител на държавното обвинение. Тази възможност е заложена като компромис за запазване на стабилността в съдебната власт.

Министърът на правосъдието получава нови правомощия да оспорва всички решения на Пленума и колегиите на ВСС. Всяко такова оспорване автоматично спира изпълнението на взетото решение. Това е съществена промяна спрямо първоначалните предложения, където обжалването не спираше изпълнението. Новият механизъм разширява възможностите за контрол върху административните актове на съвета от страна на изпълнителната власт.

Законът въвежда и пълна забрана за определени лица да стават членове на следващия ВСС. За членове на съвета не могат да се избират бивши председатели на ВКС, ВАС или главен прокурор. Ограничението важи за лица, заемали тези постове в рамките на предходния мандат. Рестрикциите обхващат и временно изпълняващите тези длъжности. Те не трябва да са били начело на съответните институции през последните две години.

Реформата включва и преструктуриране на ВСС на две отделни тела. Това са Висш съдебен съвет и Висш прокурорски съвет. Тези промени са част от по-широки изменения в Конституцията на страната. Те целят значително намаляване на правомощията на главния прокурор. Интересен елемент е възстановяването на дейността на Пленума на ВСС. Този орган беше премахнат с конституционните промени преди по-малко от месец.

Допълнителните текстове в закона забраняват на един и същ съдия да разглежда дело на различни инстанции. Това гарантира по-голяма безпристрастност при правораздаването в българските съдилища. Изборният член на ВСС вече не може да бъде народен представител, кмет или общински съветник. Срокът за внасяне на предложения за поправки беше удължен с две седмици. Това отложи част от предвидените смени в съдебната власт.