Парламентът реши: Новият Висш съдебен съвет да бъде избран до 17 октомври

Народното събрание прие окончателно на второ четене промените в Закона за съдебната власт. Депутатите определиха конкретен времеви график за обновяване на висшия орган на съдебната система. Новият Висш съдебен съвет трябва да бъде избран до 17 октомври тази година. Решението дойде след интензивни дебати в пленарната зала през втория ден от разглеждането на законопроекта. Промените бяха подкрепени почти единодушно от народните представители.

Изборът на новия състав трябва да се случи в рамките на три месеца след влизането на закона в сила. Една от най-съществените поправки засяга начина на избор на професионалната квота в съвета. Депутатите решиха магистратите да гласуват по окръжни райони, а не по апелативни, както беше предложено първоначално. Тази промяна получи одобрението на по-голямата част от магистратската общност в страната.

Висш съдебен съвет с изтекъл мандат вече няма да може да назначава административни ръководители. Тази разпоредба цели да ограничи правомощията на орган с изчерпана легитимност. Тя ще важи за цялата съдебна система до конституирането на новия състав. Освен това бяха въведени нови критерии за допустимост на кандидатите за членове на съвета. Лица, заемали постовете главен прокурор или председател на върховен съд през последните пет години, нямат право на избор.

Министърът на правосъдието получи допълнително правомощие да обжалва решенията на Висшия съдебен съвет. Това засилва контролните функции на изпълнителната власт върху административните актове на съдебния орган. Депутатите промениха и процедурата за избор на временно изпълняващи длъжността ръководители на върховните съдилища и прокуратурата.

Надежда Йорданова, председател на ПГ на „Демократична България“, изрази своите притеснения относно новия механизъм за гласуване:

„Пленумът на ВСС определя и.ф. главен прокурор, председател на ВКС и председател на ВАС. Предвижда се тези решения да бъдат взимами с мининум 13 гласа от членовете на Пленума. Това разрешение е притеснително относно председателите на ВКС и ВАС. Защото това прави възможно временно изпълняващ функциите на двете съдилища да бъде избиран без нито един глас от членовете на съвета, които са съдии, пряко избрани от съдии.“

Според новите текстове Пленумът на ВСС ще гласува за и.ф. ръководители с минимум 13 гласа. Досега тези функции се изпълняваха от съответните колегии на съвета. Тази промяна предизвика сериозни дискусии относно независимостта на съдийската колегия при определянето на своите временни лидери.

Друг важен аспект от реформата е статутът на следствието в България. Стою Стоев от ПГ на „Продължаваме промяната“ коментира промените в тази насока:

„Никъде в Конституцията не е заложена рамка, в която Следствието е подчинено на главния прокурор. С едни текстове между първо и второ четене, доразвити от колеги в комисия ние реално подчинихме следствието на главния прокурор.“

Директорът на Националната следствена служба вече няма да заема поста на заместник-главен прокурор. Това решение беше гласувано с цел по-ясно разграничаване на функциите в рамките на държавното обвинение. Въпреки това дебатите за реалната независимост на следствените органи продължават да бъдат актуални сред политическите сили.

Димитър Петров от ПГ на „Прогресивна България“ обясни мотивите за избора по окръжни съдилища:

„Нашето предложение, което е за окръжни съдилища, не Апелативни е единствено и само с цел да се улеснят магистратите да упражнят своето право на глас, тъй като смятаме, че при сегашната изчерпана легитимация на членовете на ВСС е важно повече магистрати да вземат участие.“

Председателката на правната комисия Янка Тянкова подкрепи този модел след консултации с професионалната общност. Тя подчерта, че активното гласуване ще доведе до по-справедливи и легитимни избори. Професионалната квота ще гласува единствено с хартиени бюлетини поради липса на надеждна електронна система. Това решение цели да предотврати евентуални манипулации на вота в съдебната система.

Петър Петров от „Възраждане“ предупреди за възможни технически и процедурни пречки пред крайния срок. Той отбеляза, че парламентът няма фиксиран срок за избор на своите представители в съвета. За избора на членове на ВСС и Инспектората от парламентарната квота се изисква мнозинство от 160 гласа. Това може да затрудни процеса при липса на политически консенсус между основните партии.

Приетите промени в Закона за съдебната власт са част от по-широкия процес на съдебна реформи. Те целят да възстановят общественото доверие в най-висшия орган на съдебната власт. Октомврийският срок поставя под напрежение както законодателната, така и съдебната власт за бързо провеждане на процедурите. Магистратите в цялата страна ще трябва да организират изборните си събрания по новите правила в кратки срокове.