Съдебна реформа: Парламентът прие на първо четене три законопроекта за промени в съдебната система

Народното събрание направи решителна крачка към мащабна съдебна реформа. Депутатите приеха на първо четене три отделни законопроекта за промени в системата. Тези документи бяха внесени от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме Промяната“. Пленарната зала даде своята подкрепа с пълно мнозинство по време на заседанието.

Трите законопроекта целят ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат. Освен това се променят критериите за подбор на членове в органите на съдебната власт. Олга Борисова от „Прогресивна България“ подчерта значението на тези промени за легитимността на системата.

Основният двигател на тези проблеми е необходимостта от възстановяване на общественото доверие и гарантиране на легитимността на решенията в съдебната система.

Новите текстове предвиждат строги ограничения за заемане на длъжности във ВСС. Лица, които са били председатели на ВКС, главен прокурор или техни заместници през последните 7 години, не могат да бъдат членове на съвета. Министърът на правосъдието вече ще има право да оспорва актове и решения на Висшия съдебен съвет. Тези мерки са част от усилията за по-голяма прозрачност.

Демократична България предлага изборът на професионалната квота да става с хартиени бюлетини на национално ниво. Надежда Йорданова обясни мотивите за това предложение в пленарната зала. Тя посочи липсата на надеждна система за електронно гласуване към момента.

Знам, че изглежда парадоксално точно от нашата парламентарна група да предлагаме гласуване на хартии, но за съжаление ВСС с изтекъл мандат едно от много неща, които не можа да свърши е именно да създаде такава система за е-гласуване, която да тайната на вота и честността на вота.

Важна част от реформата е включването на гражданското общество. „Продължаваме Промяната“ предлага кандидатури от граждани за парламентарната квота при избор на магистрати. Велислав Величков представи тази визия като начин за отваряне към обществото.

Тези четирима души ще представляват една трета от тази парламентарна квота. Разбира се високата отговорност пред всички нас стои за другите 7 души, които ще бъдат избрани. Но нека по този начин да се разбере, че ние се отваряме към обществото.

Тези промени са в пълно съответствие с решението на Съда на Европейския съюз от 30 април 2025 г. Реформата е разделена на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни етапи от новото държавно управление. Кабинетът вече изпълни ангажименти по Плана за възстановяване и устойчивост в сферата на административното правосъдие. Промените в Закона за съдебната власт вече получиха подкрепа и от правната комисия.

Въпреки принципната подкрепа, ГЕРБ и „Възраждане“ изразиха определени критики. Петър Петров отбеляза, че ще бъдат направени предложения за прецизиране на текстовете между двете гласувания.

Ще гласуваме “за” трите законопроекта, въпреки критики и ще направим предложение между първо и второ гласуване, за да не пречат на нормалното функциониране на съдебната власт и да съответсват на конституцията.

Обсъждат се и промени в давностния срок за дисциплинарна отговорност на магистратите. В момента този срок е шест месеца. Новите предложения целят да гарантират по-висока отчетност в системата. Очаква се промените да станат окончателен факт до края на юли. „Демократична България“ настоява за въвеждане на „двойно мнозинство“ при вземане на ключови решения в съдийската колегия. Процесът по разглеждане на предложенията между първо и второ четене ще започне веднага в правната комисия.