Народното събрание прие на първо четене три законопроекта за реформа на съдебната власт

Народното събрание прие на първо четене три важни законопроекта за изменение на Закона за съдебната власт. Предложенията идват от народни представители от „Прогресивна България“, „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Промените се фокусират върху критериите за подбор на членове в органите на съдебната власт. Правната комисия в Народното събрание одобри тези текстове на 13 май 2026 година.

В трите законопроекта се предлага ограничаване на правомощията на Висшия съдебен съвет с изтекъл мандат да взима кадрови решения. Законопроектът на „Прогресивна България“ предвижда упражняването на такива правомощия само по изключение. Това ще се случва при необходимост за нормалното функциониране на съдебната система. Проектът въвежда мерки срещу концентрацията на влияние в системата. Лица на висши ръководни длъжности няма да се избират веднага за членове на ВСС. Предлага се забрана за избор на лица от висши съдебни длъжности през последните 7 години.

„Демократична България“ предлага въвеждането на механизъм за „двойно мнозинство“ при ключови решения. Това ще важи за пленума на ВСС и съдийската колегия по кадрови и дисциплинарни въпроси. Решенията ще изискват общо мнозинство и мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите. Целта е укрепване на професионалната квота и ограничаване на политическото влияние.

Законопроектът на „Продължаваме промяната“ променя начина на избор на парламентарната квота във ВСС. Квотата трябва да придобие обществен характер чрез участие на академичните среди и адвокатурата. Предлага се Общото събрание на адвокатите да определя един член от съдийската колегия. Съюзът на юристите в България също ще излъчва един представител. Академичният съвет на Софийския университет и БАН ще предлагат членове за прокурорската колегия.

Предложените промени са в съответствие с решението на Съда на ЕС от 30 април 2025 година. Това решение допуска ограничаване на правомощията на ВСС за защита на върховенството на правото. Предлага се и нова роля за министъра на правосъдието. Той ще може да оспорва актове на ВСС, като жалбата спира тяхното изпълнение.

В пленарната зала бяха обсъдени и други мерки за реформа. Те включват удължаване на давностния срок за дисциплинарна отговорност на магистратите. ДПС изрази различна позиция, като само двама техни депутати гласуваха против проектите на ПП и ДБ. Юристът Брегов отбелязва засилената функция на изпълнителната власт спрямо съдебната чрез новите правомощия на министъра.

Народното събрание прие и промени в Закона за защита на потребителите. Те са внесени от Явор Гечев от „Прогресивна България“ и негови колеги. Законопроектът прехвърля текстове от Закона за въвеждането на еврото в потребителския закон. Действието на тези текстове се удължава с една година. Текстовете забраняват увеличаването на цени на стоки и услуги без икономическа обосновка.

Законопроектът определя обективни фактори за обосновано поскъпване. Това включва нарастване на доставните разходи и разходите за труд. Поскъпването на енергията също се приема за валиден фактор. Целта е гарантиране на прозрачност и защита срещу спекулативни ценови увеличения.

Големите търговци на дребно получават нови задължения за отчетност. Това важи за обекти с оборот над 5 112 919 евро за предходната година. Те трябва ежедневно да публикуват ценова информация в машинно четим формат. Това се отнася за хранителни стоки, напитки, тютюневи изделия и лекарства. Предлага се измененията в закона да влязат в сила от 9 август 2026 година. Те ще се прилагат за период от една година до 9 август 2027 година.