Правителството планира 3 магистрали и тунел под „Петрохан“ на концесия

Бъдещото изграждане на ключова публична инфраструктура в България ще се осъществява предимно чрез концесионни модели. Това стана ясно след идването на власт на политическата формация „Прогресивна България“. Плановете обхващат близо 800 километра магистрални пътища, както и мащабни енергийни и водни проекти. Регионалният министър Иван Шишков обаче уточни, че до реални процедури ще минат поне две години.

Заместник-министърът Павлета Пеловска вече представи тези намерения пред международни партньори. Тя подчерта потенциала за привличане на големи строителни корпорации с доказан опит.

„Перспективата за изграждане на отделни стратегически пътни и магистрални проекти чрез концесионни модели би могла да открие нови възможности за участие на международни компании, включително китайски инвеститори и строителни корпорации с доказан опит в реализирането на мащабни инфраструктурни обекти”

Държавата подготвя изцяло нов закон за публично-частното партньорство, който да регламентира тези процеси. Очаква се бъдещите процедури да се различават от досегашния Закон за концесиите. В списъка с приоритетни обекти попадат три основни магистрали и едно ключово съоръжение. Общата дължина на предвидените за концесиониране трасета надхвърля 500 километра.

Първият проект е доизграждането на магистралата „Русе – Велико Търново – Маказа“. В момента част от нея се строи с европейски средства. Вторият обект е магистрала „Рила“, която трябва да свърже Гюешево с магистрала „Тракия“ през Самоков и Ихтиман. Третият проект обхваща участъка на магистрала „Черно море“ между Бургас и Варна. Проектът не предвижда разширения на север или юг към този момент.

В плановете е включен и прословутият тунел под Петрохан. Това съоръжение се обсъжда от десетилетия, но държавното финансиране за него винаги е било недостатъчно. Чрез концесия се търси начин за реализация на проекта без пряко натоварване на бюджета.

България вече има един неуспешен опит с подобен модел от 2005 година. Тогава правителството подписа договор за доизграждане на магистрала Тракия с португалски консорциум. Договорът беше прекратен през 2008 година поради липса на банково финансиране и политически спорове. Тогавашните условия включваха държавни гаранции за трафик от над 25 хиляди автомобила дневно.

По-късно по време на кабинетите на Борисов се преговаряше с инвеститори от Катар и Китай. Тези разговори също не доведоха до резултат. Инвеститорите са изисквали гарантирана годишна възвръщаемост от 10-11%, което се оказа непосилно за държавата. Експертите напомнят, че концесията е преди всичко финансов проект, а не само строително предизвикателство.

В Европа концесионните модели са популярни в страни като Франция, Италия и Гърция. Тези държави често използват частен капитал поради висок държавен дълг. В северните страни като Германия и Белгия подобни проекти са рядкост заради високия им кредитен рейтинг. България вече разполага с работеща тол система, което улеснява отчитането на реалния трафик.

Министър Иван Шишков предлага държавата първо да подготви всички екологични и устройствени планове. Едва след приключване на отчужденията трябва да се пристъпи към избор на концесионер. Този подход цели да намали риска от блокиране на проектите в бъдеще. Концесиите обикновено се сключват за период от 30 години, което носи и политически рискове.

При реализация на тези проекти потребителите ще се сблъскат с различни модели на плащане. Единият е директни такси на бариери, подобно на Гърция. Вторият модел е плащане на база наличност, при който държавата събира таксите и превежда суми на концесионера. Третият вариант е смесен модел с директен достъп на инвеститора до данните за трафика.