На концесия отиват десетки обекти, но 4 магистрали и 9 жп линии са сигурни (Обзор, графика)

Десетки транспортни обекти ще преминат през предконцесионни анализи. Сред най-подготвените са 9 железопътни проекта, пристанища и 4 пътни обекта. Те бяха представени във вторник от премиера Румен Радев и министрите Георги Пеев и Иван Шишков.

Срещата събра представители на строителния бранш, проектантски организации, банки и експерти. Георги Пеев уточни, че списъкът включва десетки обекти. Четирите магистрали и деветте железопътни проекта обаче са с най-висока степен на подготовка.

„Публичните фондове изиграха голяма роля, ние в никакъв случай не се отказваме от построеното, но избираме нов модел за изграждане на транспортната ни свързаност отсега нататък”, посочи премиерът.

Радев заяви, че ще настоява за символични такси върху вече построените с публични средства пътища. Той даде пример с бъдещата магистрала от Русе до Маказа. Участъкът Русе-Бяла се изгражда с европейско финансиране.

Според премиера пътуващите не трябва да плащат еднакви такси за този участък. Разликата е, че отсечката между Бяла и Маказа тепърва ще се изгражда от концесионер. Вижте повече за подготвяните обекти в материала „3 магистрали и тунел под „Петрохан“ на концесия“.

Подобен подход се обсъжда и за пътища, които се строят с публични средства. Магистрала „Хемус“ трябва да има сравнително ниски тарифи за леките автомобили. Очакването за таксите не важи по същия начин за изцяло концесионирани обекти.

Сред тях е магистрала „Рила“. Трасето започва от Гюешево и минава близо до Кюстендил. След това пресича „Струма“ при Дупница и продължава през Самоков и Костинброд. При „Тракия“ магистралата се включва в съществуващото направление.

Така трафикът по европейския коридор 8 няма да преминава през столицата. Крайната цел на коридора е Турция. Подробности за този проект са представени в статията „Дават на концесия част от магистрала „Рила“.

„В момента приоритетите ни са довършването на „Хемус“, на скоростния път Видин-Ботевград и на „Струма“ през Кресненското дефиле“, каза Иван Шишков.

Регионалният министър посочи, че тези обекти обхващат около 400 километра. Според него България се нуждае от още поне 1000 километра магистрали. Само за 300-400 километра има първоначална проектна готовност.

Шишков определи магистрала „Черно море“ между Варна и Бургас като следващия сигурен обект за концесия. Четвъртият обект е скоростният път София-Монтана с тунел под прохода Петрохан.

Пътната агенция вече е сключила договор за изготвяне на оценка за въздействие върху околната среда. Проектът предвижда близо 100 километра път. Дължината на тунела ще бъде между 10 и 14 километра.

Изборът на трасе ще определи и стойността на проекта. Двата варианта са оценени съответно на около 800 милиона и 1,160 милиарда евро.

Правителството иска идейните проекти да са готови преди началото на концесионните процедури. Обектите трябва да са преминали екологична оценка. Необходим е и предконцесионен анализ с реалистични стойности.

Частично готовите устройствени планове също са сред изискванията. Председателят на Браншова камара „Пътища“ Стефан Чайков предложи анализите за трафика и концесиите да започнат незабавно.

По думите му процедурите могат да вървят паралелно с идейните проекти и екологичните оценки. Причината е продължителният срок за подготовка на тези документи.

Концесионните договори ще бъдат за срок от 35 години. Шишков и Пеев заявиха, че основното звено за подготовка и контрол ще бъде към Министерския съвет. Така отделните ведомства няма да управляват самостоятелно своите обекти.

Според министъра на околната среда и водите Росица Карамфилова екологичните оценки няма да бъдат съкращавани. „Нормативно подобни доклади за инфраструктура се изготвят за около 260 дни, а наша справка показва, че през последните години това е отнемало средно по 176 дни, и то за големи обекти”, каза тя.

Румен Радев призова строителите да спазват сроковете и да работят качествено. „Ако някой – институция или длъжностно лице, ви поиска нещо, имате горещия телефон, имате имейл – подайте сигнал”, препоръча им той.

Банките и проектантите подкрепиха участието си още в ранния етап. Петя Димитрова заяви, че финансовите институции ще бъдат партньор на държавата и концесионерите. Деляна Иванова посочи, че Българската банка за развитие ще намалява риска за търговските банки при финансирането на такива проекти.