Леко захлаждане при отпускането на ипотечни кредити, а лихвата е почти без промяна
Ипотечните кредити остават под 3% през юли, но новоотпуснатите заеми спадат с 13,4% на месечна база. Депозитите носят едва 1,53%.
Ипотечните кредити в България остават сред най-евтините за домакинствата. През юли 2026 г. средната лихва по новите жилищни заеми е 2,43%. Годишният процент на разходите достига 2,77%.
Въпреки ниската цена обаче, банките са отпуснали по-малък обем нови ипотеки. Новите ипотечни заеми са спаднали с 13,4% до 664,6 млн. евро през юли. Данните са на Българската народна банка.
Спадът е отчетен на месечна база. Възможно обяснение остава отпускарският сезон, макар подобно рязко свиване да не се наблюдаваше през последните години. На годишна база жилищното кредитиране продължава да расте.
Жилищните кредити са нараснали с 25,7% за година и достигат 19,022 млрд. евро. Така месечното охлаждане не променя общата тенденция при ипотечното кредитиране.
Потребителските заеми също са поскъпнали. Средната лихва по тях вече е 9,12%. Годишният процент на разходите достига 9,42%. Новоотпуснатите потребителски кредити са намалели с 1,4% до 681,7 млн. евро.
При овърдрафта средната лихва е 13,47%. Кредитните карти извън гратисния период се обслужват при 21,61% лихва. Това подчертава значителната разлика между цената на потребителското и ипотечното финансиране.
При бизнес кредитите до 1 млн. евро лихвата остава 4,21%. При заемите над 1 млн. евро тя намалява до 4,12%. Обемът на новите големи кредити обаче се свива с 35,5%.
Задържането на ипотечната лихва при 2,43% не показва ново ускорено понижение. Анализаторите не очакват масово падане под 2% през следващите 12 месеца. По-вероятно е лихвите да останат между 2,3% и 2,7%.
Отделни оферти около 2% са възможни при клиенти с висок доказуем доход. Обикновено банките изискват превод на заплата, застраховки и голямо самоучастие. Важни условия са също краткият период на фиксирана лихва и добрият кредитен профил.
Българските банки разполагат с висока ликвидност и голяма депозитна база. Конкуренцията при жилищното кредитиране също остава силна. Ниският кредитен риск допълнително ограничава натиска за повишаване на ипотечните лихви.
БНБ отчита и очаквания за по-слабо търсене на жилищни кредити. Това може да поддържа ниските лихви, докато банките се стремят да привличат клиенти. Подобна среда вече беше отчетена в предишните данни за рекордно евтините кредити.
Рязко увеличение на ипотечната лихва би натоварило сериозно домакинствата. При заем от 200 000 евро за 30 години разликата между 2% и 2,5% е около 50 евро месечно. При 2,5% общите плащания достигат приблизително 355 600 евро. При 2% сумата е около 333 900 евро.
На този фон депозитите носят още по-ниска доходност. Средната лихва по новите срочни депозити на домакинствата е спаднала до 1,53%. При депозитите, ползвани след предизвестие, тя достига едва 0,31%.
Разликата между цената на привлечения ресурс и ипотечното кредитиране остава значителна. Към края на юли депозитите възлизат на 113,2 млрд. евро. Кредитите достигат 65,8 млрд. евро.
Развитието потвърждава, че ипотеките запазват ниската си цена. В същото време месечният спад при новите заеми показва по-предпазливо поведение на кредитополучателите.
