Сметната палата провери 60 законопроекта за корупционен риск от февруари досега

От февруари досега Сметната палата е съгласувала 60 законопроекта. При част от тях институцията е установила индикации за корупционен риск.

По тези проекти са направени конкретни бележки и предложения за редакция на текстовете. Това съобщиха от Сметната палата.

Голяма част от проверените законопроекти са в секторите „Правосъдие“ и „Финанси“. Останалите предложения засягат здравеопазването и международното право.

В обхвата попадат още трудът и социалната политика. Проверени са и текстове, свързани със защитата на потребителите, инвестициите, охранителната дейност и културата.

Сред законопроектите с установени индикации за корупционен риск са промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В списъка попадат още Наказателно-процесуалният кодекс, Законът за кредитните институции и Законът за частната охранителна дейност.

Темата за промените в НПК е разглеждана и при [приети на първо четене три законопроекта](https://paragraf.bg/nadezhda-jordanova-promenite-v-pravilnika-na-ns-zaglushavat-glasa-na-opozitsiyata/).

Установените слабости включват празноти в законите и предпоставки за противоречиво прилагане. Сметната палата е посочила и възможности за различно тълкуване на нормативните текстове.

Сред проблемите са липсата на ясна и предвидима регламентация. Институцията е установила също непрецизирани санкции и липса на дефиниции.

Според Сметната палата тези слабости могат да създадат условия за корупционни практики. Затова са предложени конкретни промени в съответните законопроекти.

Антикорупционните предложения по проекта за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са приети изцяло. Те са подкрепени от Министерството на финансите и от вносителите на промените.

Вносителите са приели изцяло и предложенията по Закона за частната охранителна дейност. Останалите предложения са в процес на законодателни решения.

Сметната палата е подкрепила и промените в Закона за движение по пътищата. Те предвиждат линейките и санитарните автомобили на въоръжените сили да използват специален режим.

Това ще бъде възможно при необходимост. При съгласуването на законопроекта институцията не е установила корупционен риск.

Въоръжените сили разполагат с линейки и санитарни автомобили, които не се управляват от лечебни заведения. Те са под контрола на военни структури.

Автомобилите се използват за медицинско осигуряване на полеви занятия, учения и тренировки. Те съпровождат и чужди делегации и международни мероприятия.

Действащата нормативна уредба не им позволява да използват специален режим на движение. Предлаганата промяна цели да предотврати опасни ситуации при транспортиране за спешна медицинска помощ.

Промяната засяга военнослужещи и цивилни служители на въоръжените сили. Тя е свързана с транспортирането им при спешни състояния.

Законопроектът предвижда и линейките на съюзническите въоръжени сили да получат статут като българските автомобили за спешна помощ. Това ще важи, когато е предвидено в международен договор.

Предлага се и промяна при превоза на хора в каросериите на товарни автомобили на въоръжените сили. Той ще може да се извършва от водачи с категория „С“ вместо досегашната категория „D“.

Междувременно темата за антикорупционните механизми присъства и в [законодателните предложения за тестове за почтеност](https://paragraf.bg/pravitelstvoto-vavezhda-zadalzhitelen-test-za-pochtenost-za-darzhavnite-sluzhiteli-s-visok-koruptsionen-risk/).