“Парите следват ученика”. Но отчитат ли кое училище колко надгражда

Принципът „парите следват ученика“ промени финансирането на средното образование в България. Държавата го въведе преди близо 20 години чрез система от единни стандарти.

Моделът свързваше средствата с броя на записаните ученици. Стандартите се различаваха според вида училище, професията и местоположението на общината. Така системата трябваше да насърчи по-ефективното управление на училищната мрежа.

Само за една година около 10% от най-малките училища бяха закрити или обединени. Тази консолидация се случи сравнително бързо. Реформата получи подкрепа чрез защита на определени училища и механизъм за подпомагане на общините.

Директорите получиха и по-широки права да управляват училищните бюджети. Този подход стана известен като система на делегираните бюджети.

Впоследствие моделът започна да се усложнява. Към единните стандарти се добавиха плащания за вид училище, паралелка и различни дейности.

Това постепенно спря консолидацията на училищната мрежа. Качеството на образованието остана извън финансовия модел. Предвиденият механизъм за отчитане на качеството така и не се реализира.

Училищната мрежа днес е почти същата, въпреки намаляващия брой ученици. Системата не използва активно резултатите от изпитите за управленски решения. Никой не проследява достатъчно ясно какво излиза от училищата.

Това поставя въпроса за ефекта от публичните разходи. По последни данни на Евростат България отделя 4,4% от брутния вътрешен продукт за образование. Средното равнище за Европейския съюз е 4,7%.

Резултатите на българските ученици в международното изследване PISA остават в дъното на европейската класация. Следователно по-високото финансиране не води автоматично до по-добри знания.

През последните близо две десетилетия броят на учениците намалява. Средствата обаче продължават да се насочват към училищата. Така нареченият демографски дивидент се връща обратно в системата.

Той се използва основно за по-високи заплати на учителите. Междувременно образователните резултати продължават да се влошават.

Самите стандарти не се използват достатъчно за провеждане на целенасочена политика. Те биха могли да насърчават откриването на специфични профили и професии в паралелките.

Проблемът с малките училища се разглежда и в анализа „За осиротелите класни стаи, оглушителната тишина и надеждата за образование“. Финансовият модел остава важна част от този разговор.

В управленската програма на правителството е записана промяна на системата за оценка на качеството. Акцентът трябва да падне върху мониторинга на постигнатия напредък.

Промяна на системата за оценка на качеството с акцент върху мониторинга за постигнатия напредък на учениците

Мярката е със срок януари 2030 година. Все още не е ясно как тя ще се интегрира във финансовия модел.

Необходима е цялостна промяна на системата. Първо, стандартите трябва да се изчистят от елементи, несвързани с броя ученици.

Плащанията за паралелки и видове училища могат да бъдат изведени от този компонент. В модела трябва да се включат разходи, които зависят от броя ученици.

Сред тях са средствата за материална база и подпомагане на храненето. Така финансирането ще отразява по-ясно реалните потребности на училищата.

Вторият необходим елемент е компонент за качество. Той може да използва модела на образователната добавена стойност или сходен механизъм.

Подобен подход би отличил училищата, които постигат по-добър напредък. Оценката трябва да отчита не само крайния резултат, но и надграждането.

Нужен е и механизъм за училищата с постоянни неуспехи. Системата трябва редовно да следи резултатите на изхода.

При последователни слаби резултати автоматично трябва да се задействат мерки за подкрепа. Възможно е да се обсъди и ново стимулиране на училищната консолидация.

Този механизъм би бил насочен към общините. Демографското развитие показва необходимост от по-ясни решения за устойчивостта на училищната мрежа.