Как канибализмът с преференциите убива всичко светло и дясно: Анализ на разкола

Преференциите в българската политическа система често се превръщат в инструмент за вътрешнопартиен раздор. Макар да изглеждат като демократично достижение, те разпалват конфликти дори в най-стабилните коалиции. Най-силно този ефект се усеща в дясното пространство. Електоратът там е принципен и изключително ревностен при избора на своите лидери. Инструментът за кадруване обаче често води до политическо самоунищожение. Коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ (ПП-ДБ) илюстрира този проблем най-ясно.

Първоначалното разпределение на местата в листите между ПП и ДБ беше 55 към 45 в полза на ПП. Резултатите от изборите обаче показаха съвсем различна картина. ПП остана с едва 16 депутати, докато ДБ получи 21 мандата. Най-голям успех постигнаха представителите на ДСБ с общо 12 народни представители. Тази рокада се случи заради високата дисциплина на десните избиратели. 75-85 на сто от фенклуба на ДБ гласуват с преференции, докато едва 20-25 на сто от привържениците на ПП подкрепят конкретен кандидат. Това пренареждане често поражда съмнения и напрежение между партньорите.

Механизмът на преференциите разкрива своята коварна същност още през 2014 година. Тогава Меглена Кунева водеше листата на „Реформаторския блок“ за евроизборите. Тя беше изключително популярен политик, но получи едва 20 хиляди преференции. Светослав Малинов от ДСБ я измести с 30 хиляди гласа. Този случай бе първият ясен сигнал за силата на организирания преференциален вот. Тези процеси често водят до разпадане на коалиции и политическа изолация на цели формации. Когато личният интерес надделее над общия, политическите проекти губят своята тежест.

На последните избори скандалът около Асен Василев и неговия избор на район отново разпали страстите. Като лидер той оглавяваше две листи – в Пловдив и Хасково. Изборът му да влезе от Пловдив засегна пряко Манол Пейков и Владислав Панев. Електоратът на ДБ твърдо подкрепяше Пейков, но Асен Василев предпочете Пловдив заради личния си резултат. Това доведе до сериозни обвинения в социалните мрежи. Мирослав Иванов от ПП дори обвини партньорите в

нетърпимо лицемерие

. Според него вместо общ успех, ДБ са търсили изместване на колеги от ПП. Повече за тези трусове можете да прочетете в статията за Пейков, Попов, Панев и Панева във вихъра на преференциите.

Данните от последните избори показват мащаба на това явление в национален план. Над 1 250 000 българи са ползвали преференции на последните избори. В 25 МИР София Бойко Борисов събра 7063 лични гласа. В същото време Делян Пеевски получи едва 320 преференции в Благоевград. Тези цифри показват различната тежест на лидерския и преференциалния вот в различните райони. В Русе Деян Герасимов от „Да, България“ измести втория в листата от ПП. В Бургас Димитър Найденов събра повече гласове дори от водача Мирослав Иванов. Тези нови развития засилват „братския огън“ в коалицията и поставят под въпрос бъдещото сътрудничество.

Преференциите често се наричат „мажоритарен вот“, но това е подвеждащо. В действителност те представляват наномалцинство, което позволява на местни фигури да купуват влияние. В Благоевград един кандидат може да измести втория в листата с около 2562 преференции. При цена от 100 лева на глас, това струва около 200 хиляди лева. Тази сума е лесно постижима за местни бизнесмени, търсещи имунитет или влияние. За сравнение, един независим кандидат се нуждае от около 14 хиляди гласа в същия район. Разликата в цената на влиянието е огромна и примамлива за мнозина.

Вътрешните битки за преференции пречат на коалициите да функционират като едно цяло. Те действат центробежно и раздухват конфликти. Вместо да привличат нови избиратели, партиите се канибалстват една друга. Докато политическите лидери обсъждат как мерките трябва да се въведат преди кризата, техните структури водят война за места. ЦИК уточни, че преференциите се гласуват само в България. Това ограничава влиянието на вота от чужбина върху вътрешните пренареждания, но засилва битката на местна почва.

Проблемът с преференциалния канибализъм не изисква задължително пари, а по-скоро организираност на твърдите ядра. В Плевен 15-ият в листата на Прогресивна България Борислав Георгиев измести водача с над 4500 гласа. Това е ярък пример за силата на преференцията дори извън големите политически центрове. Такива случаи показват, че преференциите са се превърнали в нож с две остриета за българската демокрация. Те дават глас на индивидуалния избор, но често убиват коалиционното единство и доверието между партньорите. Когато преференциите станат самоцел, политическата кауза остава на заден план.