Първата статуя на Уилям Гладстон в България вече е в Тракийския университет в Стара Загора
Първата статуя на британския премиер Уилям Гладстон в България беше открита в Тракийския университет в Стара Загора. Дарението е дело на д-р Стоян Радков и включва уникални исторически артефакти.
Дарителят на статуите д-р Стоян Радков Снимка: Ватьо Стоилов Уилям Тладстон /1809-1898 г./ Снимка: Архив Статуата във фоайето на Тракийския университет в Стара Загора. Снимка: Ваньо Стоилов Ректорът проф. Мирослав Карабалиев /вляво/ и дарителят д-р Стоян Радков при откриването на статуята. Снимка: Ваньо Стоилов Дарителят д-р Стоян Радков /вляво/ и историкът Питър Трюздейт с портрета на Гладстот, който дариха на Тракийския университет. Снимка/ Ваньо Стоилов Саморъчно написано от Уилям Гладстон писмо през 1870 година. Снимка: Ваньо Стоилов Ректорът проф. Мирослав Карабалиев произнася словото си при откриването на статуята в университета. Снимка: Ваньо Стоилов Мемориалът на Уилям Гладстон в Лондон, открит през 1905 година. Снимка: Архив
Тракийският университет в Стара Загора посрещна първата статуя на британския държавник Уилям Гладстон в България. Дарителят д-р Стоян Радков и негови съмишленици поправиха една дългогодишна историческа несправедливост. Досега страната ни нямаше монумент на този голям защитник на българската кауза. Проектът е на стойност между 35 и 50 хиляди британски лири. Тези средства са събрани от лични дарения на българи и англичани.
Инициативата отбелязва 150 години от Априлското въстание. Дарителската акция обхваща три ключови места в България. Бронзови копия на статуята получават Тракийският университет, музеят в Батак и софийското 18-о училище. Статуята е точно копие на творба от скулптора Албърт-Брус Джой от 1889 година. Оригиналът се съхранява в престижния Национален либерал клуб в Лондон.
Изборът на Стара Загора за първото откриване не е случаен. Д-р Стоян Радков посочва две основни причини за това решение. Първата е свързана със старозагорския митрополит Методий Кусев. Именно владиката пръв описва зверствата в Батак след потушаването на въстанието. Неговият доклад достига до Лондон и провокира Гладстон да защити българите. Втората причина е личният сантимент на дарителя към Тракийския университет.
Д-р Радков е израснал в пазарджишкото село Мало Конаре. Неговият вуйчо проф. Рангел Караиванов е основател на Музея на коня в университета. България почете Уилям Гладстон заради заслугите му към националната свобода чрез това мащабно дарение. Личната история на д-р Радков е тясно преплетена с историята на Батак. Негов прародител е Екатерина Узунова, която оцелява в баташката черква.
Уилям Гладстон е бил премиер на Великобритания четири пъти. Неговата брошура „Българските ужаси и Източният въпрос“ променя европейската политика. Той изобличава жестокостите на Османската империя пред целия свят. Дарението включва и оригинално писмо на Гладстон от 1870 година. Към него са добавени пет биографични книги, най-старата от които е от 1899 година.
В ректората на университета вече е оформен специален културно-исторически кът. Освен статуята, там са разположени барелеф и портрет на политика. Ректорът проф. Мирослав Карабалиев откри тържествено новия кът. Той подчерта значението на моралната смелост в политиката.
„Статуята, която откриваме днес, не е просто паметник от бронз. Тя е символ на признателността, символ на паметта и на убеждението, че думите могат да спасяват народи, когато са изречени с морална смелост и когато зад тях застават с цялото си сърце и душа личности от световен ранг като Гладстон. Той вярваше, че всички нации са равни и че „това, което е морално грешно, не може да бъде политически вярно“
Процесът по изработката на копията е бил сложен и прецизен. Дарителите са получили разрешение от лондонския клуб да направят калъп на оригинала. Самите бронзови фигури са излети от майстори в град Нови Искър. Статуята тежи 50 килограма и е висока около един метър. В подножието на оригиналния монумент в Лондон са изписани четири принципа. Това са честност, устойчивост, религиозност и справедливост. Гладстон е държал изключително много на тези морални норми.
Д-р Стоян Радков припомни и ролята на Гладстон за международния отзвук на въстанието.
„Чрез своите публични речи и памфлета „Българските ужаси и Източният въпрос“ Гладстон привлича вниманието на европейската общественост към страданията на българския народ, оказвайки съществено влияние върху общественото мнение във Великобритания и върху международния отзвук на Априлското въстание“
В историята остава и едно пророчество на Гладстон за бъдещето на България. Той водил любопитен диалог с български пратеници след Освобождението.
– Е, като се освободихте, запитал Гладстон пратениците, – имате ли хора, готовы да поемат браздите на управлението?
– Имаме, отговорили самоуверени пратениците.
– Какви хора имате?
– Имаме и богати хора, имаме и учени.
– Ами цялостни хора имате ли?, запитал тогава англичанинът.
Пратениците го погледнали с недоумение:
– Какви са тези цялостни хора?
– И богати, и учени, отвърнал Гладстон.
– Не, такива хора нямаме, признали смутено пратениците.
– Тогава, продължил лидерът на английските либерали, – щом нямате цялостни хора, нищо няма да направите, понеже учените, като вземат властта, ще се стремят да забогатяват за сметка на народа, а богатите ще се представят за учени и ще вършат поразии…
В инициативата участва и Франсис Гладстон, който е родственик на британския премиер. Към делото се присъедини и Самин Кусев, потомък на митрополит Методий Кусев. Историкът Питър Трюздейл представи ролята на Гладстон пред българската публика. Той подчерта, че случаят с България е ключов за викторианската епоха. Английската подкрепа за българската кауза е дала кураж на Русия за войната от 1877 година. Гладстон остава последователен защитник на българите и по време на Съединението.
