Богдан Дочев: Най-известният българин във футбола преди ерата на Стоичков
Богдан Дочев остава най-известният български съдия, видял отблизо „Божията ръка“ на Марадона. 9 години след смъртта му си припомняме неговата забележителна кариера на две световни първенства и фаталния мач в Мексико.
Богдан Дочев между капитаните на Англия и Аржентина Питър Шилтън и Диего Марадона във въпросния 1/4-финал на световното в Мексико Снимка: Getty Images
Богдан Дочев остава най-популярното българско име в световния футбол преди появата на Христо Стоичков. Изминаха девет години от неговата смърт. Името му се свързва завинаги с „Божията ръка“ на Диего Марадона. Инцидентът се случи по време на четвъртфинала между Аржентина и Англия в Мексико през 1986 година. Този момент продължава да предизвиква дискусии четири десетилетия по-късно.
Богдан Дочев е единственият български футболен съдия с участия на две световни първенства – през 1982 и 1986 година. Неговата кариера преминава през възходи и тежки моменти на международната сцена. Английските медии буквално сатанизират българския рефер след мача в Мексико. Те пренебрегват факта, че окончателното решение за гола принадлежи на главния съдия. Огорчението от тези атаки преследва Дочев до края на неговия земен път.
В своите интервюта Дочев разкрива подробности за фаталната ситуация. Той посочва като основна причина грешното пласиране на главния арбитър Али Бенасьор от Тунис. Българският съдия намеква, че е забелязал нередовното действие на Марадона. Неговите жестове обаче остават неразбрани от главния рефер на терена. Според тогавашните правила страничният съдия трябва да остане неподвижен при забелязана нередовност.
Съдийската комисия на ФИФА се постара да композира за срещата максимално неангажиран териториално състав: един арбитър от Африка, един от Европа и един от Централна Америка, но всеки със свой стил и школа на съдийстване. Въпреки предварителното уточняване преди състезанието не можа да се получи желания синхрон в тройката. Върхов момент в срещата бе отбелязването на първия гол във вратата на Англия от Марадона – в една ситуация, наситена с много драматизъм и, бих казал, груби съдийски грешки от гледна точка на тактика и избор на правилна позиция за наблюдаване на играта от страна на арбитъра. Нещо, което стана причина да се елиминира тъй желаното взаимодействие. В първия момент едва ли някой е предполагал, че от това действие на Марадона ще се разгорят толкова страсти, спорове и дискусии. Острата реакция на двамата английски играчи, единият от които бе вратарят Шилтън, подтикна тунизийския съдия да извърши някои неща извън общоприетите в практиката. А той можеше да направи поне словесна консултация. До това обаче не се прибягна и голът бе зачетен. Макар че по-добрият отбор – аржентинският, спечели заслужено, в победата му останаха някакви съмнения. Те именно предизвикаха непосредствено след срещата обяснения най-напред в съдийската стая. Официалният представител на ФИФА Херман Нойбергер ангажира в диалога само съдията. Ние с костариканския колега Бърни Морера бяхме освободени от всичко, което ставаше в съседната стая. Това се потвърди както от оценката ни за срещата (аз и Морера получихме по 8,3), така и от положителното отношение на президента на английската федерация към нас. Мнозина побързаха да дават оценки, да изказват съображения как е трябвало да се реагира в случая от методична и спортно-техническа гледна точка, без да се съобразяват с обстановката и с оня динамизъм и напрежение, които я характеризираха. Аз и до днес не мога да намеря верния и точен отговор – как би следвало да постъпя в тази ситуация. Жестовете ми бяха пренебрегвани за разлика от други случаи в практиката ми. Това го отдавам на недостатъчното професионално умение и квалификация на Бенасьор. Както и да размишлявам върху този мач, да ме обвиняват и да се самообвинявам, и през ум не ми е минавало, че това ще бъде последната среща от моята дългогодишна кариера. А имах уверенията, че на това световно първенство ще получа онова морално удовлетворение, което ми се полагаше. Срещата обаче се оказа фатална – ход напред не се получи. Остана ми само утехата от положителната оценка, но удовлетворението ми е непълно.
Българският арбитър получава изключително високата оценка 9,4 за ръководенето на двубоя между Белгия и Парагвай в Мексико. Тази оценка му е поставена от легендарния швейцарски съдия Валтер Гаг. Мачът завършва при резултат 2:2 и е част от предварителна група B. Дочев демонстрира професионализъм и в други срещи от същия турнир. Той е помощник на Йон Игня в двубоя между ФРГ и Шотландия. По-късно асистира и на Ян Кайзер по време на осминафинала Испания – Дания.
Преди Мексико Дочев оставя ярка следа и на световното първенство в Испания през 1982 година. Тогава той е безспорният номер едно в българското съдийство. Дебютира на мача Испания – Хондурас, който завършва при изненадващо равенство 1:1. След това участва в срещата Англия – Чехословакия като асистент на холандеца Чарлз Корвер. Английският тим печели този двубой с 2:1.
На 23 юни 1982 година Богдан Дочев става първият българин, ръководил мач като главен съдия на световно първенство. Той свири решителния сблъсък между Италия и Камерун. Двата отбора завършват наравно 1:1. Италианците продължават напред само заради по-добрата си голова разлика. Дочев е част и от един от най-великите мачове в историята на футбола. Той е страничен съдия на двубоя Италия – Бразилия в Барселона. Паоло Роси отбелязва хеттрик за победата на „адзурите“ с 3:2.
След инцидента през 1986 година българското участие на световни първенства при съдиите спира. ФИФА престава да гласува доверие на родните арбитри за финални турнири. Дори по време на успеха ни в САЩ през 1994 г. имахме само един резервен помощник. Богдан Дочев приключва кариерата си със 175 мача в елитната българска група. Той е роден през 1935 година в Севлиево. Преди да стане съдия, той е активен футболист в няколко български клуба. Играл е за „Черно море“, „Спартак“ (Варна), „Левски“ и „Спортист“ (Кремиковци). Дочев е бил високообразован специалист с диплома от ВИИ „Карл Маркс“. Неговата съдба остава неразривно свързана с историята на световния футбол.
