Европейският съюз обяви животновъдството за критична инфраструктура и стратегически ресурс

Европейският съюз преразглежда фундаментално отношението си към животновъдния сектор. Дълги години институциите в Брюксел третираха говедата, прасетата и пилетата основно като източник на вредни емисии. Днес ситуацията се променя радикално. Според анализ на изданието „Политико“, животните вече се възприемат като важен стратегически ресурс за Общността. Европейската комисия официално възложи на сектора нова роля. Животновъдството вече се определя като част от критичната инфраструктура на Европа.

Новата официална стратегия на ЕК беше представена в Страсбург. Тя използва терминология, характерна за политиката за сигурност и отбрана. Стадата в държавите членки се разглеждат като основа на „стратегическата автономия“. Тревопасните животни играят ключова роля за предотвратяване на запустяването на земите. Това е особено важно за териториите по източния фланг на Европейския съюз. Производството на храни вече се интерпретира като част от общата „готовност“ на блока за кризи.

Секторът е отговорен за около две трети от селскостопанските емисии в ЕС. Той заема една трета от обработваемата земя. Доскоро това се считаше за проблем, който изисква управление и редукция. Сега обаче животновъдството е актив, който трябва да бъде защитаван на всяка цена. Рафаеле Фито, изпълнителен заместник-председател на Комисията, подчерта значението на индустрията.

„Животновъдството не се отнася само до селското стопанство. Става въпрос за конкурентоспособност, за продоволствена сигурност и за бъдещето на Европа“

Европейският комисар по земеделието Кристоф Хансен предостави конкретни данни за икономическото измерение на сектора. Животновъдството в ЕС генерира 400 милиарда евро годишно. Индустрията е двигател на икономическия растеж в много селски райони. Освен това секторът поддържа 7 милиона работни места в целия Европейски съюз. Търговският баланс също е положителен. Износът на животински продукти надвишава вноса с внушителните 37 милиарда евро.

„Поддържа 7 милиона работни места и генерира 400 милиарда евро годишно да не говорим за износ, който надвишава вноса с 37 милиарда евро. Но сега е изложен на риск. Броят на животните намалява. Неизползваемите земеделски земи, особено по източната граница, са риск за сигурността“

Преди пет години ситуацията беше коренно различна. В Европа се водеха ожесточени дебати за умишлено намаляване на стадата. Целта беше опазване на природата и постигане на климатичните цели. В Нидерландия съдебни решения принудиха правителството да изкупува ферми заради азотно замърсяване. В Ирландия се обмисляше избиването на 200 000 крави. Тези мерки предизвикаха масово недоволство сред фермерите.

Земеделските производители се почувстваха атакувани от множество нови правила. Целите за метана и ограниченията върху пестицидите се превърнаха в заплаха за техния поминък. Кравата стана символ на всичко погрешно в европейското земеделие. Последваха мащабни протести със селскостопанска техника. Проведе се и голям Протест на земеделци пред Европейския парламент, който сигнализира за напрежението в сектора. Демонстрациите през 2024 и 2025 г. сложиха край на политическата воля зад „Зеления пакт“.

Европейската комисия промени подхода си от налагане на условия към предоставяне на стимули. Новата стратегия не обсъжда дали животните в Европа са прекалено много. Напротив, тя вижда заплаха в намаляването на техния брой. Ключов момент в дебата е изчисляването на емисиите от метан. Метанът изчезва от атмосферата в рамките на десетилетие. Лобистите твърдят, че стабилното стадо допринася минимално за глобалното затопляне.

ЕК вече подкрепя идеята за „биогенния“ характер на метана от животновъдството. Това означава, че газът се разглежда като част от естествения въглероден цикъл. Екологичните организации обаче се противопоставят остро на тази теза. Повече от 30 организации, включително „Грийнпийс“, изразиха своето несъгласие. Марко Контиеро от „Грийнпийс“ определи новия метод на отчитане като опит за избягване на съкращения.

„този вид самозаблуда“ … „скандал“

Стратегията предвижда, че екологичното въздействие може да се намали чрез технологии. Анализите показват, че секторът се нуждае от 18 милиарда евро инвестиции. Тези средства са необходими за модернизация и внедряване на иновации. Без тях индустрията рискува да колабира под тежестта на ниските маржове и застаряващата работна сила. Кристоф Хансен подчерта, че Комисията няма да налага промени в хранителните навици чрез забрани.

„Ние не налагаме диети, а насърчаваме избора“

Организации като Copa-Cogeca приветстваха новия курс на Брюксел. Те считат, че стратегията спасява сектора от негативния имидж. Въпреки това научните съветници по изменението на климата остават скептични. Те предупреждават, че само технологиите няма да са достатъчни за постигане на климатична неутралност.