Димо Дренчев, „Възраждане“: България няма време да чака правителството бавно да се проваля

Депутатът от „Възраждане“ Димо Дренчев отправи остри критики към текущата бюджетна политика на правителството. Той заяви в ефира на „Денят започва“, че анонсираните промени в осигурителния модел няма да проработят. Според него държавните служители няма да донесат реален фискален ефект в краткосрочен план.

Дренчев коментира пресконференцията на Галъб Донев и Людмила Петкова. Той подчерта, че въвеждането на осигуровки за държавните служители през 2026 година е неефективно. Причината е предвиденото компенсиране на техните доходи, което нулира ползите за хазната.

„Това, което вчера анонсираха на пресконференцията Галъб Донев и Людмила Петкова, за момента като фискален ефект няма да има никакъв, поне така както го представиха, защото въвеждането на това държавните служители да плащат част от осигуровките си през 2026 година ще върви с компенсиране на доходите.“

Според народния представител правителството планира постепенно достигане на съотношението 60 на 40. Това вероятно ще се случи чрез удръжки при бъдещи увеличения на заплатите. Промените в осигурителния модел на държавните служители няма да доведат до реален фискален ефект веднага.

Дренчев настоява за индивидуален подход към всяко министерство и служба. Той посочи критичната ситуация в българската армия. Над една трета от местата за военнослужещи стоят незаети в момента. Намаляването на доходите там няма да реши сериозните проблеми с кадрите. Държавата трябва да повиши реалните доходи, за да мотивира хората да служат.

Депутатът отбеляза негативна тенденция при различните български правителства. Те често обещават съкращения, но резултатите са винаги обратни. В края на мандатите се оказва, че служителите в ДАНС и НСО се увеличават. В същото време лекарите, учителите и учените в БАН постоянно намаляват.

„Обикновено какво става – излиза поредният български премиер или финансов министър и казва, че ще реже разходите и ще намалява държавните служители. В края на мандата се оказва, че има повече служители в ДАНС, повече служители в ДАТО, повече шофьори в НСО, но по-малко лекари, по-малко учители и по-малко хора, работещи в БАН.“

Дренчев разкритикува и законодателните инициативи, свързани с борбата срещу инфлацията. Първите два спешни закона бяха изтеглени веднага след тяхното анонсиране. Това показва несигурност и липса на ясна визия в действията на кабинета. Димо Дренчев, „Възраждане“: Вторият кръг консултации е излишен и бави излизането от политическата криза.

Според него властта се страхува от масови обществени протести. Правителството тества мнението и бързо дава назад при всяка негативна реакция. България няма време да чака тяхното бавно проваляне в управлението. Реформите трябва да бъдат смели или изобщо да не се започват.

Парламентарната група на „Възраждане“ официално обяви, че няма да подкрепи бюджета за 2026 година. Този ход е част от дългосрочната им стратегия срещу текущата фискална политика. Дренчев също така разкритикува Румен Радев за забавянето на бюджетния проект. Той определи това като изкуствено икономическо потъване на страната.

Относно общинските инвестиции, депутатът изрази съмнения за наличие на „любими фирми“. Програмите за пътища и ВиК често служат за лесно усвояване на публични средства. Секторът ВиК е изключително изостанал и се нуждае от реални инвестиции. Дренчев е възмутен от изпращането на средства за Украйна, докато български общини са на воден режим.

„Винаги изпадам в потрес при всеки транш средства, който отива например за Украйна, при положение че ние имаме почти една трета от общините, които през лятото са на воден режим.“

Най-голямото притеснение на депутата е средносрочната програма за 2027 и 2028 година. Прогнозите сочат, че дългът на България ще надхвърли 50 милиарда евро до 2028 година. Дренчев смята, че дефицитите от 3% са твърде пожелателни и нереални. Димо Дренчев, „Възраждане“: Криe се реалният дефицит, банковият сектор трябва да плаща повече.

Държавният дълг се очаква да нарасне значително, достигайки рекордни нива в следващите три години. Дренчев участва активно и в дискусиите за референдум за запазване на българския лев. Той постави под въпрос и прозрачността при управлението на „Лукойл“. Новият управител там беше обект на негови коментари относно семейни връзки и зависимости.

В заключение, депутатът подчерта, че правителството манипулира икономическите данни. Те искат да избегнат санкции от страна на Европейската комисия. Реалната икономическа ситуация обаче изисква коренно различен подход и строга фискална дисциплина.