СПЕЦИАЛНО: Защо спешната помощ се бави с часове в Югозападна България?

Медицинският стандарт изисква линейка до 8-та минута. В Югозападна България обаче лошите пътища превръщат спасяването в 45-минутно изпитание за екипите.

СПЕЦИАЛНО: Защо спешната помощ се бави с часове в Югозападна България?
Време за четене: 2 мин. 10 юли 2026

Медицинският стандарт за спешна помощ в България е пределно ясен и категоричен. Медицинският стандарт изисква линейката да достигне до пациента до 8-та минута. Това правило важи за всички случаи с пряка опасност за живота. В реалността на Югозападна България обаче това време остава само на хартия. За жителите на десетки населени места в региона бързата реакция е мираж.

Проблемът не се дължи на липса на желание или мудност на екипите. Линейките напускат центровете за спешна помощ почти веднага след получаване на сигнала. За десетки населени места в Югозападна България това време е практически непостижимо. Основната пречка е географската отдалеченост и критичното състояние на пътната мрежа. В много случаи достъпът до труднодостъпни села отнема близо час.

Типичен пример е случаят в село Голешово. Сигналът е за възрастна жена с опасно високо кръвно налягане. Екипът от ФСМП – Сандански тръгва за по-малко от минута. Пътят до там обаче е истинско изпитание за техниката и хората. Пътят до отдалечени села като Голешово често отнема близо час. Шофьорът-парамедик Георги Бакалов споделя за трудностите по трасето:

За нас е най-важно като е подаден сигнала да стигнем по най-бързия начин при пациента. В интерес на истината има още по-лоши пътища и още по-лоши терени, да не говорим и в балкана нагоре, където вече пътя свършва и се налага да се върви пеш. От тук насетне хубавият път, доколкото може да се каже, че е хубав, приключва. Следващите 10 до 15 минути пътят вече става в окаяно състояние. Когато не може да се стигне – взимаме чантата с екипа и продължаваме пеш.

Тези логистични кошмари не са изолирано явление. В други части на страната кризата се задълбочава по различни причини. Например, често линейките на Спешна помощ отказват да обслужват селата в Карловско поради остър недостиг на персонал. В Югозападна България обаче водещият фактор остава инфраструктурата.

След 45 минути напрегнато пътуване, екипът най-накрая пристига в дома на Славка Влахова. Жената има история на сърдечни проблеми и болнично лечение. Медицинската сестра Ирина Русо подчертава рисковете при подобни забавяния. Окаяното състояние на пътищата затруднява извършването на манипулации в линейката.

В този случай жената, която посетихме, в момента няма проблем, но понякога се налага да транспортираме пациенти, които се нуждаят от спешна намеса, дори в линейките отзад извършваме манипулации и по тези пътища е много трудно.

Ситуацията в региона остава критична за медиците. Те работят под постоянен стрес и физическо натоварване. Подобно на своите колеги в други общини, те са изправени пред сериозни предизвикателства. Спешните медици в Разлог са на ръба на силите си заради огромния обем работа. Медицинските екипи често са принудени да вървят пеш в планинските терени.

В края на деня пациентката Славка Влахова е стабилизирана. Нейната дъщеря Ана Спасова обаче изразява общото усещане на хората в региона:

Самото отдалечено място си показва, че не може на време да се стигне. И всеки се спасява повече кой както може.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *