Необслужваните кредити в България достигнаха 2,2 милиарда евро според данни на БНБ

Българската народна банка отчита значителен ръст на лошите кредити в страната. Необслужваните вземания в България вече достигат сумата от 2,2 милиарда евро. Данните на националния регулатор показват увеличение на непокриваните задължения за второ поредно тримесечие. Това развитие слага край на досегашната благоприятна тенденция при кредитирането. БНБ официално регистрира обрат в поведението на потребителите и обслужването на дълговете.

Статистиката разкрива ясен профил на масовия длъжник у нас. Всеки четвърти работещ българин над 30 години е изтеглил поне един бърз кредит. Средният размер на тези малки заеми е около 1000 евро. Общият обем на кредитите за домакинствата възлиза на почти 31 милиарда евро. Потребителските заеми съставляват близо една трета от тази огромна сума. Наблюдава се и сериозен ръст на вземанията на фирмите за бързи кредити.

Не всички граждани обаче разчитат на заемни средства. Радостин Монев е пример за потребител, който избягва всякакви форми на задлъжнялост.

Благодаря на Господ, че нямам такива, имам две дечица малки, менажирам си правилно бюджета. Същевременно мисля за няколко години напред като акции, облигации и криптовалути. Дори и телефон не съм си купувал на лизинг, т.нар. стокови кредити. Така предпочитам, така ми харесва и така процедирам. Аз съм чист като момина сълза.

Данните показват, че лошите вземания вече представляват 3,3 на сто от всички отпуснати кредити. Кредитният консултант Тихомир Тошев обяснява причините за това влошаване. Според него основният проблем не е в ипотеките, а в потребителския сектор.

Част от тях са заради надценени възможности – това са по-опасните случаи. При ипотечните кредити почти няма проблем – влошаването идва при потребителските. За съжаление, животът поскъпна много след влизането на еврото и каквото и да си говорим държавата не можа да овладее това поскъпване. На хората им нарастват разходите – и им е все по-трудно да обслужват кредитите си. И ние гледаме, че тези хора са изтеглили по 3 – 4 бързи кредита, това е голяма грешка.

Асоциацията за отговорно небанково кредитиране потвърждава тези наблюдения. Масовият потребител често обслужва между един и три бързи заема едновременно. Всеки трети длъжник съчетава стандартен потребителски кредит с бърз заем от небанкова институция. Хората често използват бързи кредити за ремонт, техника и сметки.

Адвокат Венцислав Бенов от асоциацията посочва основните цели на тези заеми. Почивките заемат място в челната тройка на причините за теглене на средства.

Почивките са в топ 3 от целта потребителите, които теглят бързи кредити, наред с ремонти и купуване на техника. Това, което нашите социологически проучвания показват, е, че има лек ръст на увеличаването на кредити във връзка със здравеопазване и здраве.

Експертите съветват гражданите да поддържат финансов буфер за спешни случаи. Препоръчително е да имате заделени средства за поне три до шест вноски напред. Над 95% от кредитите в България са с плаваща лихва. Това крие рискове при евентуално повишаване на лихвените проценти на пазара.

Над 95% от кредитите в България са с плаваща лихва – в един момент тези ниски лихви това ще се промени и лихвите ще тръгнат леко нагоре. И ако хората са надценили възможностите си – много е вероятно да изпаднат в затруднение да обслужват кредитите си.

Златното правило във финансите остава непроменено. Вноските по кредити не трябва да надвишават 30 на сто от месечния доход. Вземанията на специализираните кредитни дружества достигат 4,063 млрд. евро към март 2025 г. Това представлява ръст от 16,6% спрямо същия период на предходната година. Брутният размер на необслужваните кредити нарасна със 146 млн. евро само за едно тримесечие. Съотношението на покритие на тези заеми се повиши минимално до 52,4%.