Предизвикателствата на пенсионната система: Защо пенсиите не съответстват на осигурителния принос?

Бюджетът на Държавното обществено осигуряване преминава успешно през процедурите в Народното събрание. Въпреки това сериозните несправедливости в пенсионния модел остават непроменени и през тази година. Липсва реален стимул за гражданите да се осигуряват на максималния осигурителен доход, който продължава да нараства. В системата се наблюдават парадокси, при които хора с по-малко стаж получават по-високи суми от дългогодишни служители.

Мира Вълева е на 90 години и е посветила 32 години от живота си на учителската професия. Днес тя е принудена да продава зеленчуци по улиците на Бургас, за да допълва доходите си. Въпреки квалифицирания си труд като базов преподавател по руски език, нейната пенсия е едва 480 евро. Тя споделя своето разочарование от липсата на равностойност в системата. Вълева забелязва, че хора с много по-малко трудов стаж получават почти същите суми като нея.

„В калта съм направо, защото се издържам сама. Децата искат да ми помагат, но аз не искам да ги ощетявам. Съпругът ми почина, 100 лв учителски фонд ми дават, затова че бях и базов преподавател по руски език и пенсията ми последно сега е 480 евро.“

Професор Богомил Манов от Фискалния съвет потвърждава, че тези усещания за несправедливост са обосновани. Според него противоречията съществуват и в трите стълба на осигуряването. Основният проблем се корени в грешната формула за определяне на пенсиите. В България тя се базира на средния осигурителен доход, осигурителния стаж и индивидуалния коефициент. Този механизъм в голяма степен е откъснат от реалния принос на лицето през целия му трудов път.

„И в трите стълба, противоречията, които съществуват, деформират като цяло системата. Изкривяванията са в няколко посоки, първата е грешната формула, въз основа на която се определя пенсията. У нас пенсията се определя като за база се взема средния осигурителен доход, осигурителният стаж и индивидуалния коефициент на лицето. Както се вижда, по същество, начина по който се определя пенсията в една голяма степен е откъсната от приноса на лицето през целият му труд в живота.“

Експертите подчертават, че е необходимо да се приложат доказани модели от Германия, Австрия, Дания и Швеция. В тези държави връзката между вноските и крайния размер на пенсията е много по-силна. Пенсията се вдигна с 500 лв. за 6 години, но това не решава структурните проблеми на модела.

Васко Градев е пенсионер с 43-годишен стаж като инженер и мениджър. Той винаги се е осигурявал на реалните си доходи. Градев вярва, че системата трябва да връща на човека това, което той е внесъл в държавата. В момента той получава максималната пенсия, но изразява опасения за бъдещите пенсионери.

„Справедливо е кой каквото е внасял, това да му се връща след това от държавата. Системата трябва да е комбинирана. Не може да е изцяло социална, защото така пък се губи стимула. Хората, които се осигуряват и честно са си внасяли осигуровките цял живот.”

Статистиката показва сериозно увеличение на броя на хората с максимални пенсии. Преди юли те са били около 7000 души. След прилагането на швейцарското правило броят им надхвърли 15 000 души. Проблемът е, че съществуващият таван на пенсиите демотивира високоплатените кадри. Същевременно лица, които укриват доходи, могат лесно да достигнат максималния размер след няколко години.

„Ако аз се осигурявам на средния осигурителен доход, т.е. ако крия в кавички, но и не в кавички, доходи, то това означава, че с течение на времето, след няколко години, аз преспокойно ще достигна максималната пенсия.“

Фискалният съвет отчита някои положителни стъпки като премахването на ковид добавките. Въвеждането на мултифондовия модел също се оценява като правилна посока. Въпреки това натрупаните средства в системата остават недостатъчни за дългосрочна стабилност. Експертите съветват Министерството на финансите да започне спешна корекция на модела. Без промени дефицитите в пенсионната система ще продължат да растат застрашително.