Бюджетната комисия прие мерки срещу спекулата: Димитър Зоров настоява за свиване на надценките

Парламентарната бюджетна комисия прие на първо четене мащабни промени в законодателството за овладяване на цените. Депутатите одобриха изменения в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Тези мерки целят ограничаване на спекулата и въвеждане на по-строг контрол по веригата на доставки. Парламентарната бюджетна комисия прие на първо четене промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Предложенията идват от управляващата формация „Прогресивна България“ и получиха частична подкрепа от опозицията.

Председателят на Асоциацията на млекопереработвателите в България Димитър Зоров коментира ситуацията в сектора. Той определи мерките за контрол като стъпка в правилната посока. Зоров обаче изрази притеснения относно „ножицата“ при търговските надценки. Според него в момента съществуват огромни разлики в ценообразуването при различните производители. Търговските надценки при млечните продукти достигат нива между 70% и 110% според браншовите организации. Тези данни са потвърдени и от проучвания на Комисията за защита на конкуренцията.

Димитър Зоров подчерта, че секторът очаква ясни и предвидими правила за работа. Той даде пример с конкретни текстове от законопроекта, които засягат търговията на дребно.

„Примерно 26-та е, че нямаш право на търговеца на Дребно да поставя различна наценка на артикули от една продуктова група.“

Зоров обясни, че малък процент надценка при различни производствени цени може да изкриви пазара. Той настоява за по-справедливо разпределение на стойността между производители, търговци и потребители. Според него около 30-35% от сегашните цени могат да бъдат преразпределени. Това би позволило намаляване на крайните цени за потребителите с 15% до 20%.

„30-35% могат да се освободят от тези цени и да отидат в разпределение. 15% или 20% за потребителя. По-ниски цени говорим, не по-високи, не задържане. И останалата част да компенсират повишените разходи при производителя, който не си е вдигнал цените, защото иначе ще фалира. Това е справедливото разпределение.“

Законопроектът предвижда разширяване на списъка с нелоялни търговски практики от 13 на 33 описани случая. Управляващите предлагат и създаването на централен регистър за проследимост на стоките. Този регистър ще следи движението на продуктите от производителя до крайния потребител. Въвеждат се и нови правни понятия като „справедлива цена“ и „прекомерно висока цена“. Законопроектът въвежда нови дефиниции за „справедлива цена“ и „прекомерно висока цена“ на пазара.

По време на дебатите в комисията министърът на икономиката Александър Пулев направи важно предложение. Той предвижда създаването на специално звено към Министерския съвет за надзор на цените. Министерството на икономиката предлага създаването на специално звено към Министерския съвет за надзор на цените. Пулев подчерта, че мерките стъпват изцяло на пазарни принципи. Той очаква засилване на правомощията на ресорните регулатори като КЗК и КЗП.

Политическите сили в парламента изразиха различни позиции по законопроекта. От ГЕРБ-СДС обявиха, че ще подкрепят мерки за по-съвършен пазар. Депутатът Владислав Горянов обаче отрече въвеждането на еврото да е основен инфлационен фактор. Според него причините се крият в експанзионистичната фискална политика и ръста на възнагражденията. Мартин Димитров от „Демократична България“ изрази опасения за скрити ценови контроли. Той смята, че тези тавани могат да доведат до напрежение и повишаване на разходите за бизнеса.

Асен Василев от „Продължаваме Промяната“ също критикува част от текстовете. Той заяви, че законопроектът няма да постигне целта за намаляване на цените. Василев предупреди, че промените могат да премахнат пазарната икономика в определени сегменти. Атидже Вели от ДПС изрази притеснения за прекомерна административна тежест върху производителите заради новия регистър. От „Възраждане“ определиха мерките като закъснели и неефективни в краткосрочен план.

Регулаторните органи подкрепиха законодателната инициатива. Росен Карадимов от КЗК уточни, че комисията няма да се превръща в ценови регулатор. Нейната задача остава следенето за нелоялни практики и съгласувано поведение. Александър Колячев от КЗП оцени положително предвиденото двойно увеличение на глобите. Това трябва да има реален превантивен ефект върху некоректните търговци.

Бизнесът и синдикатите настояват за допълнително обсъждане в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Мария Минчева от БСК постави въпроса как ще се определя методиката за „справедлива цена“. Николай Вълканов от Сдружението за модерна търговия предупреди за възможни изкривявания в наличността и качеството на стоките. КНСБ настоява за паралелен диалог с участието на всички социални партньори.

Изследванията показват, че служебното правителство вече е планирало мерки за 100 млн. евро срещу високите цени. Тези средства са насочени към подкрепа на земеделието и транспорта заради скъпите горива. Очаква се големите търговски вериги да започнат подаване на данни за цените до броени дни. Гласуването на законопроектите на първо четене в пленарна зала е предвидено за 13 май.