Парламентът прие строги мерки срещу спекулата и необоснованото поскъпване на стоките

Българският парламент направи ключова стъпка към ограничаване на спекулативното поскъпване на пазара. Депутатите приеха на първо четене мащабни промени в Закона за защита на потребителите. Това е вторият нормативен акт от пакета мерки, предложен от политическа формация „Прогресивна България“. Вчера народните представители подкрепиха и законопроекта „Антиспекула“ за защита на конкуренцията. Решението беше взето със 135 гласа „за“, 38 „против“ и 21 „въздържал се“.

Новият механизъм цели да спре необоснованото повишаване на стойността на стоките и услугите. Законопроектът въвежда изрична забрана за увеличаване на цените без реална икономическа обосновка. Държавата няма да определя фиксирани цени по административен път. Вместо това контролните органи ще проверяват причините за всяко поскъпване. Търговците ще носят тежестта на доказване при проверка. Те трябва да представят доказателства за обективни външни фактори. Обсъждането на тези стъпки започна още в комисиите, където депутатите обсъждаха предложенията на управляващите за овладяване на пазара.

Допустими аргументи за повишение са по-високите доставни цени или повишените разходи за труд. В списъка влизат още цените на енергията, горивата и суровините. Промени в данъците, таксите и валутните курсове също ще се приемат за основателен аргумент. Контролът ще се осъществява чрез принципа на съразмерност. Комисията за защита на потребителите (КЗП) ще сравнява ръста на разходите с крайната цена. Предвидени са сериозни санкции, които може да достигнат до 100 000 евро за юридически лица. При повторно нарушение на закона глобите ще се удвояват автоматично за всяка стока.

Важен елемент в закона е въвеждането на показателя „справедлива цена“. Тя ще служи като ориентир за малката потребителска кошница. Тази цена няма да бъде задължителна за търговците. Тя ще помага на потребителите и контролните органи при оценка на пазара. Министерството на икономиката и индустрията ще изготви методиката за нейното изчисляване. Правителството разполага с три месеца за приемане на методиката за контрол.

Създава се публичен интернет портал за седмично публикуване на цени, произход и количества от големите търговци. Информацията ще се подава отделно за всеки търговски обект. КЗП ще публикува на този сайт цените на едро и дребно. Това ще осигури прозрачност за движението на стоките от производителя до щанда. Преди тези промени КЗП проведе масирана Великденска кампания с проверки в над 200 обекта.

Законопроектът значително разширява правомощията на Комисията за защита на потребителите. Депутатите гласуваха КЗП да изисква данни за производствените разходи без позоваване на търговска тайна. Фирмите вече няма да могат да отказват информация за начина на формиране на цените. Бизнес асоциациите обаче изразиха критики към някои текстове. Те се опасяват от риск от блокиране на сайтове без потвърдено нарушение. Настоява се и за въвеждане на eDelivery при връчване на актове.

Политическите дебати в пленарната зала бяха изключително остри. Цончо Ганев от „Възраждане“ се обяви против предложените мерки.

„Не предлагате адекватни мерки, не търсите корена на причината за високите цени. С това, което сте записали в закона няма да свалите цените“

Мартин Димитров от ДБ също изрази своите опасения относно държавната намеса.

„Силните регулатори са нещо важно, но вие прекрачвате граница с понятието „справедливи цени“, регулаторите нямат място да определят в случая справедлива цена. Това е грешка, защото действително може да да повиши цените, защото в бизнеса се създава усещане, че е една първа крачка към още по-голямо регулиране. Трябва да се мисли в посока насърчаване на производството, насърчаване на малкия бизнес, и мерки за пазара на горива, които да доведат до решаване на вътрешните проблеми“

Явор Гечев от „Прогресивна България“ защити проекта като необходима първа стъпка.

„Разбирам политическото говорене, или поне си мисля че го разбирам. Не сме били с амбицията, че с този закон ще решим всички проблеми. Този закон има конкретна идея – дали този сайт, на който ще се публикуват цените, ще свърши цялата работа – не, дали трябва да има други мерки, трябва. Дали това ще е достатъчно със законите – няма. Това просто е първата крачка, ще има и следващи“

Иван Янев от същата формация подчерта моралния аспект на проблема.

„Хората казват, че не искат да плащат данък алчност, за тях това повишение на цените, е именно това. Някои необосновано използват случая да трупат печалба. Това се случва очевидно, защото институциите не работят в синхрон, или нямат достатъчно инструменти. Ние тук сме хората, които трябва да изработят тези инструменти и да ги дадат на институциите да ги използват“

Венко Сабрутев от ПП сравни ситуацията с икономическите процеси в Унгария.

„Но този популизъм може да доведе до допълнителна инфлация. Тази мотика вече е настъпвана в Унгария. Орбан промотираше сваляне на цените чрез подобно законодателство и постигна най-висота инфлация в целия ЕС. Унгарците са по-бедни от българите, благодарение на подобно законодателство“

Паралелно с тези промени парламентът реши да удължи действието на Закона за еврото. Срокът се удължава с още една година за осигуряване на плавен преход. Новите правила за цените ще влязат в сила веднага след окончателното им приемане.