Трети опит за законодателни промени за година за овладяване на цените

България прави трети опит за законодателни промени в рамките на една година. Целта е овладяване на растящите цени на хранителните стоки у нас. Политическата формация „Прогресивна България“ (ПБ) внесе първия си пакет от мерки за ограничаване на ценовия натиск. Тези предложения включват промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. Кабинетът „Радев“ също се включва в процеса. Румен Радев (ПБ, премиер) обяви, че законопроектите ще бъдат внесени в парламента още в понеделник. Очаква се бърз дебат и експедитивни решения по темата.

Икономическата ситуация в страната остава напрегната. Натрупаната инфлация от 2021 година насам възлиза на почти 43 на сто. През изминалата година бяха правени различни предложения за регулация. Те варираха от максимални надценки до 10% за определени стоки до изисквания за български продукти. Предлагаше се поне половината от основните храни в големите вериги да са родно производство. Предишни опити включваха два законопроекта на „ДПС-Ново начало“ и един на „БСП-Обединена левица“.

Новият пакет от мерки на ПБ е мащабен. „Прогресивна България“ предлага разширяване на „черния списък“ с нелоялни практики от 13 на 33. Предвижда се и удължаване на Закона за еврото с една година. Търговските вериги с оборот над 10 милиона евро ще подлежат на ежедневна отчетност за цените. Всяко покачване на цените ще изисква задължителна обосновка. Глобите за нарушителите могат да бъдат удвоени спрямо сегашните нива. Явор Гечев (ПБ) поясни, че целта е минимизиране на неоправданите надценки. Андрей Проданов (ПБ) добави, че информацията ще бъде по-достъпна за регулаторите и гражданите.

Експертите изразяват различни опасения относно администрирането на пазара. Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация коментира ситуацията:

„Не съм убеден, че с таван на надценките ние ще решим икономическата криза, която е в момента с храните и горивата. Големият проблем в момента е, че ние нямаме алтернативни канали за доставка. И търговските вериги не налагат монопол, а олигопол. И в момента, в който сложим таван на надценките на едни стоки, те рефлектират на други.“

Богомил Николов от „Активни потребители“ също предупреждава за рисковете от държавна намеса:

„В момента се налага една изцяло нова философия как работи пазарът, която не се опира на конкуренцията като основния защитник на потребителя, ниските цени в крайна сметка са резултат от голяма конкуренция. Високите цени са обратното – резултат от съглашение, монополи и т.н. В България, уви, се тръгва в посока на администриране на цените – нещо, което е доказано в световната история, че не завършва добре.“

Напрежението сред потребителите не е ново явление. През зимата на миналата година се проведе масов бойкот на магазините. В резултат на това оборотът им се сви със 7.9 милиона лева за един ден. Данните показват, че на места надценките на основни храни достигат до 90%. Симеон Караколев посочва конкретни примери за изкривяване на пазара:

„Ние наблюдаваме един тежък пазарен дефект, дефект, който е от години, от този дефект страдата двете най-уязвими групи в нашето общество – това са производителите и потребителите. От години коментираме как това да лъжеш българския потребител се е превърнало в национален спорт, затова според мен трябва да се приложат същите правила, които и в КЗК – до 10% от оборота на нарушителите, а не двойно вдигане на глобите.“

Производителите настояват за мерки по цялата верига на доставки. Те твърдят, че маржовете при преработката и търговията са прекомерни. Себестойността на килограм сирене при преработвателя е около 4 евро и десет цента без ДДС. Караколев изчислява, че надценката до щанда често надвишава 100%. Това потвърждава анализите за сериозни деформации в хранителната верига у нас.

„В момента млякото влиза в България на 30 и кусур цента, ако от това мляко ние калкулираме от него сирене, ние в момента трябваше да получим един килограм сирене на себестойност от около 4 евро и десет цента без ДДС. Това е себестойността на един килограм сирене в преработвателя. Аз правя сметката, че ние имаме над 100% надценка до щанда.“

Президентът Илияна Йотова също изрази възмущение от високите цени. Тя отбеляза, че цените на плодовете и зеленчуците са „космически“. Според нея първите мерки трябва да бъдат насочени към сезонните продукти. Богомил Николов вижда проблема и в липсата на местно производство:

„България има намаляващо производство на храни и след това всички се чудим защо е скъпо, след като си караме домати от Полша и картофи от Египет. Няма как да очакваме ниски цени, след като сме си занемарили производството. Оттам трябва да се тръгне.“

До момента до обществено обсъждане стигна само един законопроект. Това беше предложението на земеделското министерство за веригата на доставки. То предвиждаше различни тавани на надценките за преработватели и търговци. В него беше заложено и ограничение за промоциите до 10%. Пакетът на „Прогресивна България“ сега въвежда понятието „справедлива цена“. Дебатът в парламента ще определи дали тези мерки ще станат реалност.