Животът от заплата до заплата се свързва с по-слаба памет още на 53 години
Продължителният недостиг на пари се свързва с по-слаба памет и по-бавна обработка на информацията още на 53 години.
Продължителните финансови затруднения се свързват с по-слаба памет и по-бавна обработка на информацията още на 53 години. Данните показват и промени в мозъка, установими две десетилетия по-късно.
Изследването не доказва, че паричните проблеми пряко увреждат мозъка. То установява устойчива връзка между финансовото напрежение и когнитивните резултати. Връзката се запазва след отчитане на образованието, детските умствени способности и социалната среда.
До този извод стигат изследователи от Университетския колеж в Лондон. Те са проследили 2759 британци, родени през една и съща седмица през март 1946 година. Резултатите са публикувани в списание Innovation in Aging.
Силната страна на проучването е неговата продължителност. Учените са наблюдавали участниците от младостта до навлизането им в 70-те години. Доходите, финансовите затруднения, паметта и други показатели са измервани многократно.
Изследователите не са определяли всяко временно намаляване на доходите като хронична бедност. Те са проверявали финансовото положение на 26, 43 и 53 години. За трайно нисък е приеман доходът на хората, попаднали сред най-бедните 20 процента поне два пъти.
Отделно участниците са отговаряли дали парите им стигат. Те са посочвали и дали трудно плащат сметките или ограничават разходите. Постоянни финансови затруднения са отчетени при проблеми поне два пъти между 36 и 53 години.
Около 12 процента от участниците са имали постоянни финансови затруднения. Други 16 процента са били с трайно ниски доходи. Двата показателя често се припокриват, но не означават едно и също.
Човек може да получава ниска заплата, без да изпитва постоянен недостиг. Обратното също е възможно. Сравнително добър доход може да не стига заради дългове, голямо домакинство или високи разходи.
На 53 години участниците са преминали два вида когнитивни тестове. При първия те са откривали определени букви сред множество други знаци. Така изследователите са измервали скоростта на обработване на информацията.
При втория тест участниците са запомняли и възпроизвеждали списък от 15 думи. Списъкът е бил представян три пъти. Хората с дългогодишни финансови проблеми са се представили по-слабо и на двата теста.
Най-ясна е разликата при вербалната памет. Допълнителен анализ в Innovation in Aging също свързва по-голямата експозиция на ниски доходи с по-ниска скорост на обработване. Връзката обхваща и по-слаба вербална памет на 53 години.
Ефектите не са огромни за отделния човек, но остават последователни при големи групи. Между 53 и 69 години паметта на хората с финансови затруднения се влошава по-бавно. Това не е непременно положителен резултат.
Според учените тези участници вероятно вече са понесли значителни когнитивни загуби до 53-годишна възраст. Затова последващото понижение изглежда по-малко в сравнение с хората без продължително финансово напрежение.
Мозъчни скенери на няколкостотин участници дават допълнителна информация. При хората с трайно най-ниски доходи са установени по-големи мозъчни вентрикули между 69 и 71 години.
Вентрикулите са изпълнени с течност кухини. Те обикновено се разширяват при намаляване на околната мозъчна тъкан. Връзката е по-силна при мъжете, хората от неблагоприятна среда и участниците с по-висок риск от Алцхаймер.
Разликата между мъжете и жените трябва да се тълкува внимателно. Участниците принадлежат към поколение, родено през 1946 година. Тогава от мъжете по-често се е очаквало да осигуряват основния доход за семейството.
Възможно е резултатите да не се повторят напълно при по-младите поколения. Проучването обаче се вписва в по-широки научни наблюдения за финансовия стрес и мозъчното здраве. Подобна връзка се обсъжда и в материали за [влиянието на финансовия стрес върху сърцето и стареенето](https://paragraf.bg/finansoviyat-stres-sastaryava-tyaloto-s-desetiletiya-i-uvrezhda-sartseto-kato-visoko-kravno/).
Един възможен механизъм е постоянното когнитивно натоварване. Човек пресмята коя сметка да отложи, как да плати кредита и какво да купи. Така за работа, запомняне, планиране и решения остават по-малко умствени ресурси.
Експеримент, публикуван в Science, подкрепя тази теза. При сложен финансов проблем хората с ниски доходи се представят по-слабо на последващи когнитивни тестове. При заможните участници подобна промяна не е наблюдавана.
Продължителността на финансовия натиск е по-важна от една неплатена сметка. Данните не показват, че временна загуба на доход непременно води до деменция. Не е доказано и че финансовата помощ възстановява вече загубени способности.
Тези резултати са особено важни за България. Според данните на Евростат 45,6 процента от българите не могат със собствени средства да покрият неочакван необходим разход. Средното равнище за Европейския съюз е 30 процента.
С просрочени плащания по жилище, комунални сметки или покупки на изплащане са 18,7 процента от населението у нас. По-висок дял е отчетен единствено в Гърция. Натрупаните научни данни поставят финансовата несигурност и като въпрос на обществено здраве.
