Замърсеният въздух ускорява стареенето на мозъка с над десет години

Замърсяването на въздуха отдавна е познато като заплаха за белите дробове и сърцето. Нови доказателства разкриват неговото пагубно влияние върху човешкия мозък. Изследователи от UC Davis Health и Kaiser Permanente установиха тревожна зависимост. Дългосрочното излагане на фини прахови частици уврежда семантичната памет. Това е типът памет, който съхранява нашите общи знания за света.

Проучването е публикувано в престижното списание Alzheimer’s & Dementia. Учените са анализирали данни от 740 участници на възраст между 53 и 94 години. Те са проследили нивата на замърсяване около домовете им за дълги периоди. Изследването обхваща периоди от пет, десет и седемнадесет години. Резултатите показват, че въздухът влияе директно върху когнитивните функции.

Фокусът на изследването попада върху частиците PM2.5. Тези частици са 30 пъти по-малки от ширината на човешки косъм. Поради миниатюрния си размер те лесно проникват в белите дробове. Оттам те навлизат в кръвообращението и достигат до мозъка. Учените посочват два основни пътя за това въздействие. Първият е директно проникване през носната кухина към обонятелния лоб. Вторият е чрез системно възпаление в целия организъм.

Изследователите откриват, че хората в силно замърсени райони имат по-слаба семантична памет. Този тип памет включва факти, речников запас и наименования на обекти. Тя ни помага да общуват ефективно и да разбират разговори. Интересно е, че недостигът на важни храни също влияе върху паметта. Замърсяването обаче действа по различен и много по-агресивен механизъм.

Един от най-тревожните изводи е мащабът на увреждането. Ефектът от замърсяването върху паметта е равностоен на десет години естествено стареене. Това означава, че мозъкът на човек в замърсена среда остарява по-бързо. Проучването не открива същата връзка при изпълнителните функции. Те включват планиране и вземане на решения. Епизодичната памет, свързана с лични преживявания, също не показва същата зависимост от PM2.5.

Замърсяването на въздуха е критичен проблем и в Европа. Данни на Европейската агенция по околна среда сочат стряскаща статистика. През 2019 г. в ЕС са регистрирани около 307 000 преждевременни смъртни случая. Всички те са свързани с дългосрочна експозиция на ФПЧ2,5. В България ситуацията остава сериозен общественоздравен проблем. Хиляди българи умират преждевременно поради лошото качество на въздуха. Подобно на това как липсата на сън увеличава риска от деменция, въздухът е ключов фактор за когнитивен упадък.

Учените подчертават, че замърсяването е модифицируем рисков фактор. За разлика от генетиката, ние можем да променим средата си. Това изисква нови публични политики и екологични регулации. Градското планиране и контролът върху индустрията са от решаващо значение. По-чистият въздух ще защити здравето на мозъка на бъдещите поколения.

Експертите отбелязват и ефектите върху децата. Високата експозиция на замърсяване води до забавено мозъчно развитие. Наблюдават се по-нисък IQ и трудности в обучението при най-малките. Екологичните организации настояват за по-строги мерки в транспорта и отоплението. Тези сектори определят голяма част от замърсяването на населението.

Участниците в изследването са преминали през серия от когнитивни тестове. Екипът е отчел фактори като възраст, образование и доходи. Дори след тези корекции, връзката между PM2.5 и паметта остава твърда. Изследователите от UC Davis Health подчертават ролята на възпалението. Този процес уврежда нервните клетки и прекъсва важни връзки.

Намаляването на нивата на замърсяване е възможно чрез колективни усилия. Публичните политики трябва да се фокусират върху чистия транспорт. Екологичното отопление също е ключов елемент от решението. Само така можем да намалим риска от деменция и когнитивен упадък. Науката е категорична, че чистият въздух е здраве за мозъка.