Учени разкриват: Качественият сън е ключовият механизъм за защита срещу деменция

Поддържането на контрол върху здравните фактори, свързани с риска от деменция, става все по-сложна задача за съвременния човек. През последните години научният напредък позволи на специалистите да идентифицират множество аспекти от ежедневието, които влияят на когнитивното здраве. Докато физическата активност и хранителният режим са лесни за промяна, други фактори остават по-трудни за контролиране. Хроничният стрес, стареенето и сърдечносъдовите заболявания отдавна се свързват с по-висок риск от деменция. Нов обзор на научните изследвания обаче показва, че съществува обща връзка между всички тези състояния.

Авторите на изследването стигат до извода, че общият знаменател на рисковите фактори е сънят. По-конкретно, неговата роля в подпомагането на мозъка да изчиства метаболитните отпадъци е критична. Тези отпадъци се натрупват естествено по време на периодите на бодърстване. Невроученият Майкен Недергард от Университета на Рочестър в САЩ обяснява важността на този процес.

„Много нарушения, които увеличават риска от деменция, също така нарушават ритмите на съня в мозъка. Нашата работа предполага, че това може да не са отделни явления. Възможно е те да са свързани чрез способността на мозъка да изчиства отпадъчните вещества по време на сън“, заяви Майкен Недергард.

Преди повече от десетилетие, през 2012 г., лабораторията на Недергард направи революционно откритие в невронауката. Учените идентифицираха глимфатичната система и нейните специфични функции. Смята се, че глимфатичната система изчиства метаболитните отпадъци и белтъци, свързани с болестта на Алцхаймер и Паркинсон. Повечето изследвания показват, че тази система е най-активна именно по време на дълбок сън. Хроничното безсъние увеличава риска от деменция, тъй като пречи на този естествен механизъм за пречистване.

Нови данни от 2024 г. обаче показват, че картината е по-сложна. Обзорът на екипа на Недергард подчертава, че качеството на съня и неговият ритъм са по-важни от самата продължителност. По време на почивка мозъкът преминава в координирано състояние, което подпомага движението на цереброспиналната течност. Този ритъм предизвиква леко разширяване и свиване на кръвоносните съдове, създавайки вълни за извеждане на отпадъците.

„Сънят не е тихо и пасивно състояние. По време на сън мозъкът преминава към координиран ритъм, който изглежда подпомага една от най-важните му функции по поддръжка“, обяснява невроученият.

Изследванията сочат, че оптималният нощен сън за мозъчно здраве е между 7 и 8 часа. Интересен факт е, че не само недостигът, но и прекомерният сън също може да сигнализира за когнитивен спад. Твърде дългият престой в леглото понякога е ранен маркер за невродегенеративни промени. Учените обръщат внимание и на прекомерната дневна сънливост като възможен предупредителен знак. Откриха, че за дългия живот сънят надминава по значение храненето и движението, което потвърждава фундаменталната му роля за организма.

Връзката между съня и деменцията често е двупосочна. Лошият сън може да ускори натрупването на вредни протеини, но и ранните стадии на Алцхаймер могат да нарушат циркадните ритми. Хроничният стрес и депресията допълнително разстройват тази система за нощна поддръжка. При прием на определени медикаменти естественият ритъм на мозъка може да отслабне, което намалява способността му да се самопочиства.

„Десетилетия наред разглеждахме съня основно като механизъм за паметта и възстановяването. Сега започва да се оформя идеята, че сънят представлява и силно организирано състояние на транспорт на течности, което помага за поддържане на здравето на мозъка“, допълва Недергард.

Въпреки че научният консенсус все още се оформя, връзката между съня и цялостното здраве остава неразривна. Проучване върху мишки от 2024 г. постави нови въпроси, показвайки противоположни резултати за активността на глимфатичната система. Това доказва, че са нужни още изследвания, за да се разбере напълно как мозъкът управлява своите ресурси през нощта. Разгадаването на тези процеси може да осигури нови методи за превенция на широк кръг от заболявания.