Васил Тодоров, БТПП: Механизъм за минималната заплата е ключът към справедливи цени

Васил Тодоров, заместник-председател на Българската търговско-промишлена палата (БТПП), анализира икономическите предизвикателства пред страната в ефира на „Денят започва“. Той подчерта, че справедливо покачване на цените може да се очаква само след въвеждането на ясен механизъм за определяне на минималната работна заплата. Според него сегашният модел на обвързване на нетната минимална заплата със средната не е ефективен за пазарната стабилност.

Бизнесът изразява сериозни опасения относно административното вдигане на доходите без икономическа обосновка. Минималната работна заплата е нараснала с над 12% през последните години, което пряко засяга разходите на предприятията. Тодоров обясни, че това увеличение не се ограничава само до най-ниските нива, а принуждава работодателите да коригират всички възнаграждения по веригата, за да запазят паритета на отговорностите.

Не се говори за ръста на минималната работна заплата през последните години с над 12%, което, противно на очакванията на предишния министър на финансите, не влияе само върху минималните работни заплати, а влияе върху ръста на работните заплати на всички нива в предприятията, защото един работодател, за да запази паритета на възнагражденията между отделните нива, длъжности и отговорности, освен на най-ниското ниво, трябва да повиши съответния процент възнагражденията на всички нива по веригата. Ако всяка година се повишава минималната роботна заплата

БТПП настоява за въвеждане на ясен механизъм за определяне на минималното възнаграждение, за да се гарантира предвидимост за икономическите субекти. В момента темата за контрола върху пазара е изключително актуална, като Димитър Зоров също коментира мерките за контрол на цените и надценките. Тодоров обаче смята, че държавата вече разполага с достатъчно инструменти.

Заместник-председателят на БТПП припомни, че Законът за защита на конкуренцията вече съдържа процедури за установяване на господстващо положение. Регулаторните органи имат законовите правомощия да констатират и санкционират всяко поведение, което се отклонява от нормалната пазарна практика. Той изрази скептицизъм, че новите регулации ще донесат съществена промяна на пазара.

И към настоящия момент в Закона за защита на конкуренцията съществува механизъм и процедура за установяване на господстващо положение. Тоест регулаторният орган в момента има съответните законови правомощия да констатира незаконосъобразни или отклоняващи се от нормалната пазарна практика поведения на по-големи пазарни играчи. Така че в не очакваме това съвместно господстващо положение и новата регулация да окажат съществено влияние върху пазара.

Тодоров засегна и темата за прехода към единната европейска валута. Той призна, че трансформацията от лева в евро е била използвана от някои търговци като възможност за необосновано повишаване на цените. Въпреки това, той отново акцентира върху ролята на контролните органи, които трябва да следят пазарните процеси.

Трансформацията от лева в евро даде възможност на някои търговци необосновано да повишат цени. Но и към настоящия момент регулаторните органи имат инструменти и възможности да следят и да осъществяват контрол на пазара.

Особена критика бе насочена към идеята за въвеждане на презумпция за виновност спрямо търговците. Търговците са изправени пред противоречивото изискване да доказват липсата на нелоялни практики, което според Тодоров е правен абсурд. Българското законодателство традиционно изисква доказването на положителни факти, а не на тяхното отсъствие. Подобни регулаторни идеи срещат критика и от други експерти, като Богомил Николов постави под въпрос ефекта от новите мерки срещу инфлацията.

Беше екзотично за нас да видим формулировката за създаване на презумпция за виновност по отношение на конкретни търговци, за които има данни, без да се посочва какви, ако не успеят да докажат липсата на нелоялна търговска практика. Забележете – те трябва да доказват наличие на отрицателен факт, тоест несъществуваща търговска практика, което е противоречиво на българското право, тъй като в него се доказват положителни, а не отрицателни факти.

Васил Тодоров призова за експертен подход при формирането на икономическата политика. Той подчерта, че административният натиск върху бизнеса чрез минималната заплата и „екзотични“ правни формулировки може да има обратен ефект върху пазара.