Уви, още много ще загиват от тирове и джигити: Качеството на магистралите като присъда

Трагедиите по българските пътища продължават да се трупат заради компромиси с качеството на инфраструктурата. Пътната мрежа в страната често се превръща в капан за шофьорите. Преди броени дни тежък камион отново премина през предпазните съоръжения без никакво съпротивление.

Преди 2 дни отново ТИР мина през мантинелата все едно през клечки от солети, удари 2 коли и отново причини смърт.

Този инцидент не е изолиран случай в черната статистика на България. На 25 юни друг ТИР пресече мантинелата и отне живота на трима души. Сред жертвите бяха и две деца. Подобни катастрофи в повечето държави от Европейския съюз са рядкост.

През първите шест месеца на тази година жертвите по пътищата са със 17% повече спрямо миналата година. Докато в останалите страни от ЕС броят на загиналите намалява, у нас той расте. България заема твърдо първо място по брой загинали на 100 000 души от населението. Това е резултат от дългогодишен хаос и некачествено строителство.

Близките на жертвите често обвиняват корупцията при изграждането на пътищата. Имаме едни от най-некачествените магистрали не само в Европа, но и на Балканите. Качеството на Мантинелите на пътя: Защитa или илюзия за сигурност? често е под критичния минимум. България следва само минималните европейски стандарти, а понякога дори не ги достига. Някои участъци дори нямат пълноразмерно аварийно платно.

Разликите с другите европейски държави са фрапиращи. В България отстоянието между мантинелите в разделителната ивица често е под 3 метра. В Германия това разстояние е между 4 и 12 метра. Това позволява поставянето на два реда бетонови ограничители. Те могат да спрат 38-тонен тир, движещ се с 90 км/ч. Австрия и Франция също залагат на бетонни ограничители клас H4b за по-висока сигурност.

Бетонните ограничители имат и друго предимство. Те закриват дългите светлини на насрещните автомобили. Това предотвратява заслепяването и инцидентите през нощта. В България обаче се използват метални мантинели от нисък клас.

Психологията на шофирането също е пренебрегната при проектирането у нас. Когато мантинелата е твърде близо до лявата лента, шофьорите изпитват усещане за притискане. Те инстинктивно се отдръпват надясно към средната лента. Това създава риск от странични сблъсъци. В САЩ се изисква отстояние между 1,20 и 3 метра между платното и ограничителя. У нас изискването е едва 0,75 см, което често дори не се спазва.

Липсата на политическа воля забавя важни проекти като магистрала „Струма“. Десетки жертви в Кресненското дефиле тежат на съвестта на политици и екоактивисти. През последните 15 години Сърбия е построила 2,5 пъти повече магистрали от България. Северна Македония ни изпреварва с 3,5 пъти повече нови трасета.

За подобряване на ситуацията са необходими спешни технологични мерки. 6 мерки ще свалят с 80% нарушенията на пътя и ще променят средата. Трябва да се въведат 20 000 камери с изкуствен интелект и радари за всякакви нарушения. Тези системи могат да засичат дори разговори по телефон по време на шофиране. Глобите трябва да бъдат процент от застрахователната стойност на автомобила.

Тол системата също се нуждае от реформа. Сегашната винетна такса е несправедлива към хората, които пътуват малко. Таксите трябва да се събират според изминатото разстояние и тежестта на автомобила. Приходите от тях следва да се инвестират директно в качествени и безопасни пътища.

Контролът върху тежкотоварните камиони от страни извън ЕС трябва да се засили. Износените и рециклирани гуми са честа причина за инциденти. Претоварените тирове разрушават асфалта и застрашават сигурността. Без радикални промени в проектирането и контрола, черната статистика ще продължи да расте.