Нарече ли Иран българите неверници и лицемери? Истината зад скандала с цитатите от Корана в Техеран

Присъствието на двама български политици на погребението на аятолах Али Хаменей в Техеран предизвика вълна от коментари и дипломатическо напрежение. Депутатът Ангел Георгиев и бившият народен представител Златан Златанов от партия „Възраждане“ станаха централни фигури в международен дебат. Те бяха единствените представители на европейска държава, които се появиха на траурното шествие за иранския лидер. Основният скандал обаче не бе самото им присъствие, а прочетеният по време на поклонението им специфичен текст от Корана. Мнозина анализатори видяха в тези думи скрито послание, което индиректно засяга цялата българска нация.

Двамата представители на „Възраждане“ бяха единствените европейци на траурната церемония в иранската столица Техеран. Този факт засили международното внимание към тяхната визита и начина, по който бяха приети от домакините. Докато чуждестранните делегации преминаваха пред ковчега на аятолаха, се рецитираха различни пасажи от свещената книга на исляма. Световните медии веднага започнаха да търсят символика в избраните текстове, тъй като за всяка група домакините бяха подготвили специфични знамения. Тези предположения се засилиха след преминаването на делегацията на Саудитска Арабия.

За саудитската делегация бе избрано знамение от сура „Ал Имран“, което описва сблъсък между две армии. Едната се сражава по пътя на Аллах, а другата е на противниците. В това мнозина видяха препратка към историческото напрежение между сунити и шиити. В същото време представителите на „Хизбула“ чуха думи за победа и кураж, които подчертават близостта им с Техеран. За организацията „Хамас“ бе избран пасаж за верността към обета и мъченическата смърт на вярващите мъже. Тези примери ясно показват, че изборът на текстове в иранската столица не е случаен акт, а внимателно подбрано послание.

Когато дойде ред на българската делегация, бе рецитиран 48-и айет от сура „Ал Ахзаб“. Текстът на това знамение гласи:

„И не следвай неверниците и лицемерите, и отмини обидите им, и се уповавай на Аллах! Достатъчен е Аллах за покровител.“

Първите думи от този пасаж веднага провокираха остро напрежение в България. Някои коментатори обявиха, че чрез този избор Иран официално е нарекъл българите „неверници и лицемери“. Появиха се твърдения, че това е умишлена подигравка с българските представители и опит за унижение на националното достойнство. Ситуацията изискваше детайлно проучване на религиозния контекст, за да се разбере дали става дума за дипломатически гаф или за погрешно тълкуване.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов защити участието на своите съпартийци в официално изявление пред БНР. Той обясни обстоятелствата около визитата по следния начин:

„Поканата дойде от иранското правителство през посолството на Република Иран в София и разбира се, ние я обявихме, защото за нас това беше голяма чест. Не знаехме, че сме единствените поканени от цяла Европа, но в конкретния случай това е знак на уважение и признателност към героизма и смелостта на един достоен народ. Всеки един свободомислещ човек не само в България, но и по света трябва да покаже уважение към една изключително героична нация, която се бореше, и то успешно, срещу две от най-големите военни сили в света – САЩ и Израел, и не просто се бореше. Иран победи в този конфликт“.

Според иранското посолство в София, Ангел Георгиев и Златан Златанов са отдали почит пред „мъченически загиналия лидер“. Посолството публикува официални кадри от церемонията, на които се вижда българското участие. Въпреки тържествения тон на съобщението, съмненията относно смисъла на кораничния текст останаха водеща тема. За да се изясни истината, бе потърсено мнението на експерти по ислямска теология и науката „Асбаб ал нузул“. Тази дисциплина изучава историческия контекст на всяко знамение в Корана, за да предотврати грешни интерпретации.

Отделът за фетва към Главното мюфтийство в България даде официално тълкувание на спорния цитат от Техеран. Духовниците обясниха, че сура „Ал Ахзаб“ е свързана с труден период за мюсюлманската общност в Медина. По това време вярващите са били подложени на силен външен и вътрешен натиск. Конкретният 48-и айет е имал за цел да укрепи духа на пророка Мухаммед и неговите последователи. Той е призив за твърдост пред заплахите на противниците (неверниците) и онези, които сеят раздор (лицемерите).

Тълкуването на Главното мюфтийство категорично изключва възможността за умишлена обида към българския народ. В контекста на ислямската юристпруденция, тези думи са насочени към укрепване на вярата и волята. Те учат на търпение и непоколебимост пред политическия и физически натиск. Упованието в Аллах, наричан в текста „Уакил“, е централното послание, което трябва да донесе спокойствие и увереност на вярващия човек в моменти на изпитание.

Изборът на този текст не е опит за уязвяване на българските политици, а се разглежда като пожелание за духовна устойчивост. Източници от Техеран потвърждават, че текстовете се избират въз основа на принципа „Шан-е-Нузул“. Това означава, че те трябва да съответстват на сериозността на събитието и да подчертават качествата на покойния лидер. Рецитирането на този пасаж по време на поклонението подчертава идеята за неподчинение пред несправедливостта и външния натиск.

Въпреки сложното богословско обяснение, посещението на представителите на „Възраждане“ остава едно от най-дискутираните събития в българското политическо пространство. То повдигна важни въпроси за международните контакти на страната и начина, по който се интерпретират религиозните символи в дипломацията. Макар иранската страна да не е вложила обиден смисъл, разминаването между религиозния символ и политическото възприятие у нас създаде напрежение, което изискваше намесата на висши духовни авторитети.