Усещане за криза: война, петролен шок и мита могат бързо да стопят крехкия растеж
Световната икономика расте, но с по-малък буфер. Война, енергиен шок, мита и висок дълг могат бързо да задълбочат забавянето.
Световната икономика все още расте, но запасът от устойчивост намалява. Европа остава близо до застой. Инфлацията отново се движи около 3%. Публичният дълг ограничава възможностите за реакция.
Нова световна рецесия не присъства в основните официални прогнози за 2026 г. Очакваният глобален растеж е между 2,5 и 3%. За еврозоната прогнозите са много по-слаби. Те сочат увеличение на брутния вътрешен продукт с около 0,8-0,9%.
Световната банка очаква глобалният растеж да се забави до 2,5% през 2026 г. Това би бил най-ниският темп след пандемията. През 2027 г. институцията предвижда ускорение до 2,8%. Този резултат обаче ще остане под средното равнище за предходното десетилетие.
Международният валутен фонд очаква световният БВП да нарасне с 3% през 2026 г. Прогнозата за 2027 г. е 3,4%. През предходните две години средният темп достигна 3,5%.
Това все още е растеж, но не и спокойна икономическа среда. Продължително поскъпване на петрола, нова търговска война или по-високи лихви могат да променят картината. Част от големите икономики могат да изпаднат в рецесия.
Основният риск не е един внезапен срив. По-опасна е комбинацията от няколко натиска. Военна ескалация повишава цените на енергията. Това ускорява инфлацията и задържа лихвите високи. Скъпото кредитиране ограничава инвестициите и потреблението. Новите мита допълнително свиват търговията.
По-уязвима от световната икономика е Европа. Европейската комисия очаква ръст на БВП на Европейския съюз от 1,1% през 2026 г. Следващата година прогнозата достига 1,4%. Едновременно с това очакваната инфлация е повишена до 3,1%.
ЕЦБ прогнозира растеж на еврозоната от едва 0,8% през 2026 г. Очакванията за 2027 и 2028 г. са съответно 1,2 и 1,5%. МВФ предлага близка оценка. Той предвижда увеличение от 0,9% през тази година и 1,2% през следващата.
За България Европейската комисия очаква растеж от 2,5% през 2026 г. и 2,2% през 2027 г. Вътрешното потребление и публичните разходи продължават да подкрепят икономиката. По-слабото европейско търсене обаче ограничава износа.
Има и данни, които показват устойчивост. През второто тримесечие БВП на еврозоната е нараснал с 0,4% спрямо предходното. За Европейския съюз увеличението е 0,5%. На годишна база ръстът е съответно 1 и 1,2%.
Българската икономика се е увеличила с 0,6% за тримесечие. На годишна база ръстът достига 2,7%. Германия отчита годишно увеличение от 0,9%. Франция нараства с 0,7%, а Италия с 1%.
Инфлацията в България достига 4,4%, докато в еврозоната е 2,9%. В целия Европейски съюз показателят е 3%. Енергийните цени в еврозоната са с 10,3% над равнището от година по-рано.
Това връща сложната дилема пред централните банки. Бързото намаляване на лихвите може да ускори цените. Запазването им на високи равнища ограничава инвестициите, кредитите и потреблението.
ЕЦБ очаква средногодишна инфлация от 3% през 2026 г. При слаб растеж това създава усещане за стагфлация. Брутният вътрешен продукт продължава да се увеличава, но бавно. Енергийните разходи и лихвите остават високи.
Основната европейска прогноза допуска постепенно нормализиране на енергийните доставки. При този сценарий петролът и газът ще поскъпнат до връх през 2026 г. След това цените трябва да започнат да спадат.
Съществува и по-неблагоприятен сценарий. При продължителни затруднения в Персийския залив петролът може да достигне около 180 долара за барел. Европейският природен газ може да стигне около 80 евро за мегаватчас.
При силен енергиен шок растежът на еврозоната може да падне до 0,5% през 2026 г. Инфлацията би достигнала 4% през същата година. През 2027 г. тя може да се повиши до 5,3%.
Тези стойности са сценарии, а не официална прогноза. Те показват колко малък е буферът пред европейската икономика. Високите цени могат да отнемат почти целия слаб растеж.
Другият голям риск идва от търговската политика. Световната търговска организация очаква ръстът на търговията да се забави до 1,9%. През 2025 г. той е бил 4,6%.
Технологичният бум компенсира част от загубите, свързани с митата и проблемите с доставките. Търговията с компоненти и оборудване за изкуствения интелект е нараснала с повече от 40%. Ако очакваните печалби не се реализират, технологичните оценки могат да спаднат. Натискът може да премине към пазарите, инвестициите и потреблението.
Подробен преглед на тези заплахи представя и материалът за рисковете пред световната икономика през 2026 г.
Публичният дълг е допълнителна слабост. През 2025 г. той достига почти 94% от глобалния БВП. Според МВФ делът може да стане 100% през 2029 г.
Дългът няма задължително да предизвика първия удар. Той обаче може да превърне енергиен или търговски шок във финансова криза. Това би се случило при рязко повишаване на доходността по държавните облигации.
Най-вероятният риск е продължителен слаб растеж, скъпа енергия, упорита инфлация и високи лихви. Нови мита, проблеми с доставките и спад на финансовите пазари могат да задълбочат натиска. Тогава забавянето вече може да се превърне в икономическа криза.
