Световната банка очаква растежът в Европа и Централна Азия да се забави до 2,2%
Световната банка прогнозира забавяне на растежа в Европа и Централна Азия до 2,2% през 2026 г. Българската икономика се очаква да нарасне с 2,6%.
Икономическият растеж в Европа и Централна Азия ще се забави до 2,2% през 2026 г. спрямо 2,6% през 2025 г., прогнозира Световната банка. По-високите цени на енергоносителите, глобалната несигурност и по-слабият растеж на търговските партньори оказват натиск върху активността, съобщи БГНЕС.
Докладът на институцията предвижда постепенно ускоряване до 2,4% през 2027 г. и 2,6% през 2028 г. Забавянето засяга повечето държави в региона, макар развиващите се икономики да показват устойчивост.
Световната банка очаква икономиката на Турция да нарасне с 2,8% през 2026 г., с 3,8% през 2027 г. и с 4,5% през 2028 г. Затегнатата икономическа политика и по-високите разходи за внос на енергоносители ще ограничат растежа ѝ през тази година.
Докладът разглежда и възможностите за използване на изкуствен интелект. Технологията може да повиши производителността и да помогне за компенсиране на демографския натиск, но недостигът на умения, изчислителен капацитет и готови данни пречи на внедряването ѝ.
Около един на всеки петима работещи в региона заема длъжност, изложена в значителна степен на въздействието на ИИ. В същото време по-малко от една на всеки 10 компании използва технологията, основно за базови задачи, посочва Световната банка.
За България институцията запазва прогнозата за растеж от 2,6% през 2026 г., но понижава очакването за 2027 г. от 2,9% на 2,6%, съобщи БНТ. Прогнозата за 2028 г. е за леко ускоряване до 2,7%. През 2025 г. българската икономика е нараснала с 3,1%.
Според доклада силното вътрешно търсене, повишаването на реалните заплати, растежът на кредитирането и по-разхлабената фискална политика са подкрепили активността. Същевременно те са ускорили инфлацията и разширили бюджетния дефицит. Световната банка очаква той да достигне 5,3% от БВП през 2026 г., спрямо 3% през предходната година. Сред посочените причини са по-високите социални разходи, общинските инвестиции и енергийните субсидии.
България е сред трите водещи държави в региона по капацитет на центровете за данни спрямо населението. Показателят достига 2,89 мегавата на един милион жители. По-високи стойности имат Полша и Русия.
Въпреки това през 2025 г. поне една технология с изкуствен интелект са използвали 8,5% от българските предприятия с най-малко 10 служители. Средното равнище за Европейския съюз е 20%. Над 90% от обявите за работа в България, изискващи умения в областта на ИИ, са в столичния регион.
Главният икономист на Световната банка за Европа и Централна Азия Ивайло Изворски посочва:
„Основният риск през следващото десетилетие вероятно ще бъде твърде слабото внедряване и приспособяване към изкуствения интелект, а не прекомерното му използване.“
