Пролетна икономическа прогноза на ЕК за 2026 г.: Енергиен шок забавя растежа в ЕС

Европейската комисия представи своята пролетна икономическа прогноза за 2026 г. на 19 май 2026 г. Докладът очертава по-слаба икономическа активност в целия Европейски съюз. Основната причина е конфликтът в Близкия изток. Той предизвика нов енергиен шок и разклати икономическите нагласи.

Преди края на февруари 2026 г. експертите очакваха умерен растеж. Инфлацията трябваше да продължи своя спад. Конфликтът обаче промени тези перспективи значително. Растежът на БВП в ЕС ще се забави до 1,1% през 2026 г. Това представлява намаление с 0,3 процентни пункта спрямо есенната прогноза.

Икономическата активност губи инерция в целия континент. През 2027 г. се очаква растежът да достигне 1,4%. Прогнозите за еврозоната също претърпяха ревизия надолу. Те вече възлизат на 0,9% за 2026 г. и 1,2% за следващата година. Тези данни потвърждават, че инфлацията в еврозоната достигна 3% при забавен темп на развитие.

Инфлацията в ЕС ще достигне 3,1% през 2026 г. Това е с един процентен пункт повече от предишните изчисления. Рязкото поскъпване на енергийните суровини поднови ценовия натиск. Очаква се ситуацията да се подобри леко през 2027 г. Тогава инфлацията в ЕС може да спадне до 2,4%.

За България прогнозата очертава специфични предизвикателства. Икономиката на страната ще расте с по-бавни темпове. Българският БВП ще се увеличи с 2,5% през 2026 г. Нарастващият фискален натиск е водещ фактор за това забавяне. Високите социални разходи и заплатите в публичния сектор тежат на икономиката.

ЕК прогнозира забавяне на растежа на българската икономика и предупреждава за засилващ се натиск. Инфлацията в България се очаква да бъде 4,2% през 2026 г. През 2027 г. тя вероятно ще се понижи до 2,6%. Вътрешната фискална експанзия поддържа инфлационните нива по-високи за по-дълго време.

Бизнес средите в ЕС настояват за по-предвидима енергийна политика. Те искат бързо намаляване на регулаторната несигурност. Същевременно социалните партньори изразяват загриженост за покупателната способност на домакинствата. БНБ предупреждава за ръст на инфлацията заради напрежението в Близкия изток.

Рисковете за европейската икономика остават свързани с фрагментирането на световната търговия. Енергийните шокове продължават да се пренасят към потребителските цени. Европейската комисия премина от сценарий на възстановяване към такъв на по-висока несигурност. Глобалната нестабилност влияе пряко върху инвестициите и производството в целия съюз.