Шивашката индустрия в България е пред колапс заради евтин внос от Китай и срив в ЕС

Българската шивашка индустрия е изправена пред сериозно изпитание за своето оцеляване. Секторът се намира под засиления натиск на евтиния внос от Азия и сриващото се търсене в Европейския съюз. Данните на Националния статистически институт очертават тревожна картина за леката промишленост у нас. Производството на дрехи в страната е намаляло с 11% през март спрямо миналата година. Тази негативна тенденция се наблюдава трайно след края на пандемията.

Проблемите в сектора се задълбочават от свитото потребление на основни европейски пазари. Българските шивашки предприятия често изпълняват поръчки като подизпълнители за големи западни брандове. Намалените заявки от чужбина водят до масови съкращения и затваряне на обекти. Кризата в шивашкия бранш в Русе вече остави стотици квалифицирани работници без работа.

Малките ателиета също губят своята пазарна ниша заради възхода на азиатските онлайн магазини. Дизайнерът Меглена Илиева споделя, че нейният бизнес със сценични костюми е пряко засегнат от тази конкуренция. Тя разказва как нейни дългогодишни клиенти се пренасочват към по-евтините китайски алтернативи.

Работим с доста балетни школи и в един момент аз забелязвам, че освен нашите костюми те всъщност започнаха да купуват от Китай костюми. Носят ни ги да ги смалим, да ги направим украса допълнително. Китай взима моя пазар.

Потребителските навици също се променят в полза на евтините вносни стоки. Много хора предпочитат да пазаруват онлайн заради по-ниските цени и голямото разнообразие от артикули. Те признават, че разликата в цената е водещ фактор при техния избор.

Напоследък стана доста модерно, тъй като цените са много по-евтини от магазините по градовете като цяло и онлайн.

Друг критичен фактор за родното производство е липсата на местни суровини. Българските майстори разчитат изцяло на вносни материали, чиито цени се повишават драстично. Разходите за суровини и материали в шивашкия сектор са отбелязали ръст от 40%. Това прави продукцията на местните фирми трудно продаваема спрямо евтините стоки от Изтока.

Още по-тежко е положението при производителите на кожени изделия. Спадът при производството на обувки и чанти у нас достига цели 24%. Експерти от бранша предупреждават, че българските обувки са на ръба на изчезването в близко бъдеще.

Работодателските организации като БАИТ настояват за по-строг контрол върху нелоялния внос. Те алармират, че без държавна подкрепа секторът ще продължи да се свива. Ниската добавена стойност и зависимостта от външни поръчки остават основни структурни проблеми. Ниските нива на заплащане също стимулират отлива на кадри към други индустрии или чужбина.

Меглена Илиева подчертава необходимостта от промяна в държавната политика спрямо местните производители.

Смятам, че държавата трябва да помисли много сериозно за вноса на материалите и за вноса на продукти, които унищожават нашия продукт.

Специалистите виждат решение в инвестициите за автоматизация и преминаване към по-сложни продукти. По-високата добавена стойност може да осигури устойчивост на българските фирми. Инвестициите в нови технологии и квалифицирана работна сила са ключови за оцеляването на сектора. Без тези стъпки леката промишленост ще продължи да губи позиции на международния пазар.