Турски учени: Черно море може да се затопли с четири градуса до 2070 г.

Черноморският басейн е изправен пред сериозна климатична заплаха през следващите десетилетия. Турски учени прогнозират затопляне с цели 4 градуса по Целзий до 2070 г. Повишаващите се температури ще засилят значително екстремните атмосферни явления в региона. Тези данни съобщава Баръш Йонол от Истанбулския технически университет. Неговите заключения се базират на мащабно двугодишно проучване.

Черно море може да се затопли с между 2 и 4 градуса през зимните месеци. През пролетта повишението ще бъде около 2,5 градуса. Летните температури ще нараснат средно с 3 градуса. Есенният период ще бъде по-топъл с до 2,5 градуса. Най-рязко затопляне експертите очакват в Източен Анадол. Там максималните температури могат да скочат със 7 градуса през март.

Един от най-значимите ефекти е драматичното удължаване на горещите вълни. В момента те траят между 5 и 10 дни годишно. Прогнозите сочат, че тяхната продължителност ще достигне 50-55 дни. Снежната покривка ще намалее с около 20% през пролетта. В някои планински райони снегът ще падне от 125 на едва 80 см. Застрашена ли е екосистемата на Черно море от тези драстични промени?

Проучването показва двоен риск от суша и наводнения едновременно. Летните валежи в района на Мраморно море ще намалеят с над 50%. Зимните валежи обаче могат да се увеличат с 20% в други региони. Истанбул и части от Румъния се сочат като потенциални „горещи точки“. В Истанбул дневният валеж може да достигне рекордните 437 мм.

Черно море се затопля по-бързо от другите водни басейни. Това се дължи на неговия специфичен полузатворен характер. Температурите се повишават с до 1 градус на десетилетие в някои райони. На 31 юли 2025 г. морската повърхност достигна критичните 30-31°C. Това потвърждава най-лошите прогнози на турските експерти. Европа се затопля по-бързо от средното за планетата.

Високите температури водят до прекомерно обогатяване с хранителни вещества. Този опасен процес се нарича еутрофикация. Той причинява масиран цъфтеж на водорасли в басейна. Създават се обширни зони с критично ниско съдържание на кислород. Рибите започват да съзряват преждевременно поради топлината. Това влошава качеството на тяхното поколение и увеличава риска от мутации.

Войната в Украйна допълнително влошава състоянието на морската екосистема. Покачването на морското равнище застрашава хиляди крайбрежни сгради. В България това пряко засяга места като Царево, Елените и Созопол. Над 100 милиона сгради в глобалния юг могат да се окажат под вода. Мониторингът на китоподобните остава ключов индикатор за здравето на морето.

През април 2025 г. започна работа нова платформа с изкуствен интелект. Тя използва специални сензори за активно наблюдение на замърсяването. Проектът е част от международната инициатива ARSINOE. Експертите от БАН подчертават важността на бързата адаптация. Организмите се нуждаят от време, за да се справят с промените. Трябва да ограничим замърсяването незабавно.

Баръш Йонол посочва, че ефектът ще се засили след 2040 г. Летните температури на водата вече често достигат 30 градуса. Това увеличава изпарението и влагата в атмосферата. Валежите потенциално може да нараснат с 40 процента при затопляне от 2 градуса. Ученият призовава за спешни промени в градското планиране и земеделието.

Атмосферата няма граници. Не е достатъчно една страна да работи сама, но има много неща, които можем да направим локално. Политиките на адаптиране не могат повече да бъдат отлагани.