Турски учен: Моретата около Турция са се затоплили с три градуса за 50 години

Проф. д-р Локман Хакан Течер алармира за сериозно затопляне на морските води в региона. Деканът на Инженерния факултет в Университета „Намък Кемал“ в Текирдаг представи тревожни данни за климатичните промени. Според него моретата около Турция са се затоплили с 2,5-3 градуса по Целзий за 50 години. Тези промени засягат пряко екосистемата и икономическата стабилност на крайбрежните райони. Агенция Демирьорен първа съобщи заключенията на специалиста.

Различните морски басейни показват специфични нива на повишение на температурите. В Егейско и Средиземно море увеличението е с 1,5-2 градуса над средните стойности. В Черно море повишението достига 1,3 градуса през последните десетилетия. Тези данни съвпадат с прогнозите, че Черно море може да се затопли с четири градуса до 2070 г. Най-драматична е ситуацията в Мраморно море. Там повърхностната температура се е повишила с цели 2,5 градуса за същия период.

Повишаването на температурата на морската вода стимулира размножаването на опасни микроорганизми. Тези патогени създават рискове за здравето на хората и морските обитатели. Проф. Течер обяснява, че местните видове риби вече мигрират към по-студени води. На тяхно място навлизат инвазивни видове от тропическите райони. Екосистемата на Черно море е пред срив заради тези биологични промени. По бреговете на Мраморно море се наблюдава масово нашествие на медузи.

„Патогенни микроорганизми, които са опасни за здравето, се размножават с повишаване на температурата на морската вода. Местните видове риби и живи същества мигрират, а на тяхно място идват инвазивни видове като рибата балон, която се счита за най-отровната риба в света, риби лъв или медузи. Това е една от причините за нахлуването на медузи, които наблюдаваме по бреговете на Мраморно море“, казва той.

Продоволствената сигурност на Турция също е под пряка заплаха. Страната традиционно консумира големи количества морски храни, които са важен източник на протеини. Затоплянето на водите застрашава безопасността на тези хранителни ресурси. Рискът за морската фауна се превръща в социално-икономическо предизвикателство. Ученият предупреждава, че промените ще засегнат доставките на прясна риба за населението.

Климатичните промени влияят и върху метеорологичните условия в крайбрежните зони. Повишената температура на водата засилва изпарението през летните месеци. Това води до рязко покачване на влажността и причинява краткотрайни, но обилни валежи. Такива природни явления застрашават живота и имуществото на гражданите в 27 крайбрежни окръга. Една единица повишение на морското ниво навлиза на 100 единици разстояние в сушата. Това застрашава земеделските земи и туристическата инфраструктура по бреговете.

„Ние сме страна, заобиколена от три страни с морета, и консумираме много богати на протеини морски храни. Но продоволствената сигурност е застрашена и изложена на риск. Температурата на морската вода увеличава изпарението, особено през летните месеци. Поради това нивото на влажността в крайбрежните райони се увеличива, което причинява краткотрайни обилни валежи в тези региони. Това е ситуация, която застрашава живота и имуществото. Когато морското равнище се повиши с една единица, то навлиза в сушата на разстояние, равняващо се на 100 единици. Като се има предвид, че 27 от нашите окръзи са разположени по крайбрежието, това означава, че повишаването на морското равнище ще засегне всички земеделски и туристически райони по брега“, посочи проф. д-р Локман Хакан Течер.

Ученият предлага спешна трансформация в действията на институциите и гражданите. Държавата трябва да инвестира в технологии, които намаляват въглеродните емисии. Изпускането на отпадъчни води трябва да преминава през съвременни пречиствателни станции. Проф. Течер настоява за обявяване на ливадите с морска трева за защитени зони. Индивидуалната отговорност включва спазване на правилата за улов и сезонна консумация на морски дарове.

„Индивидуално трябва да трансформираме начина на живот, основно място в който заема спазването на правилата за улова и консумацията на пресни морски храни в определени сезони. Като държава и като институции трябва да се трансформираме в производствени технологии, намаляващи въглеродните емисии. Изпускането на отпадъчни води, особено в моретата ни, трябва да се извършва само след преминаване през съвременни биологични пречиствателни станции. Районите, където се намират ливади с морска трева, трябва да бъдат обявени за защитени зони“, казва в заключение турският учен.