Д-р Валентин Симеонов: Силен Ел Ниньо заплашва България с екстремни жеги и пожари

Физикът д-р Валентин Симеонов предупреждава за сериозни климатични опасности през следващите години. Основната заплаха идва от мощния климатичен феномен Ел Ниньо. Неговото влияние върху Европа и България може да бъде опустошително.

Вероятността за силен Ел Ниньо през 2026/2027 г. достигна 63% според последните прогнози. Този процес се повтаря на всеки две до седем години. Той води до временно повишаване на глобалните температури. При предишния силен цикъл през 2015-2016 г. температурите скочиха рязко. Последният период от 2023-2024 г. вече надмина границата от 1,6 градуса.

Очаква се новият цикъл да започне през юли или август 2026 година. Максимумът му ще бъде в края на същата година. Ефектът върху климата се усеща няколко месеца по-късно. Това означава, че лятото на 2027 година ще бъде изключително горещо.

В близко бъдеще може да очакваме температури от 50 градуса в Южна Европа и над 40 градуса в България.

Една от най-големите опасности за страната ни са горските пожари. Обилните пролетни валежи парадоксално увеличават този риск. Дъждовете помагат на растителността да избуи бързо. Когато настъпят жегите, тази зеленина изсъхва и става леснозапалима. По този сценарий е изгорял град Лос Анджелис.

България остава неподготвена за подобни бедствия. Страната ни не притежава нито един специализиран самолет за гасене на горски пожари. В същото време съседна Гърция разполага с над 20 такива машини. Специализираните самолети могат да зареждат по шест тона вода за секунди. Те използват и специални забавители на горенето.

Проблемът се задълбочава от състоянието на българските гори. Много изкуствени иглолистни насаждения са болни и съхнат. Те се превръщат в огромни депа за гориво при пожар. Човешката небрежност причинява близо 90% от тези инциденти.

Градовете също страдат от климатичните промени. Бетонът и асфалтът поглъщат слънчевата светлина и задържат топлината. Това създава ефекта на градския топлинен остров. Презастрояването в София повишава градската температура с до 6 градуса спрямо извънградските зони.

Центърът на София е топлинен остров, където горещината е най-осезаема. В миналото градът е имал зелени коридори. Те са осигурявали свеж въздух от Витоша. Днес високото строителство в южните квартали спира този поток.

Д-р Симеонов подчертава значението на историческата инфраструктура. Каналите на Перловската и Владайската река пазят София от наводнения. Те са проектирани от кмета инж. Иван Иванов през 30-те години. Всяка значителна промяна в тях може да наруши защитната им функция.

Масовото използване на климатици също влошава ситуацията. Те отделят огромно количество топлина в градската среда. Това намалява тяхната ефективност и увеличава консумацията на ток. В някои страни това вече води до разпад на енергийните мрежи.

Глобалните процеси стават все по-необратими. Швейцария вече е загубила 70% от своите планински ледници. Това засяга директно България. През лятото над 30% от водите на Дунав идват от топенето на ледниците.

Друга заплаха е забавянето на Атлантическата меридионална циркулация. Това включва и течението Гълфстрийм. За България това би означавало сериозно засушаване. Изпаренията от това течение са основен източник на валежи у нас.

Топенето на вечно замръзналата земя в Арктика също е критично. При този процес се отделя метан. Този газ има 84 пъти по-силен затоплящ ефект от въглеродния диоксид. Учените говорят за преминаване към режим „гореща земя“.

Надежда все пак съществува в новите технологии. Китай разработва ядрени реактори на стопени соли. Те са много по-безопасни от традиционните централи. При тях са изключени аварии от типа на „Чернобил“. Те произвеждат и по-малко ядрени отпадъци.

Европейските политики също допринасят за намаляване на емисиите. Развитието на електротранспорта и възобновяемите източници е ключово. Светът трябва да преосмисли своята енергийна политика възможно най-бързо. Само така можем да избегнем най-тежките климатични сценарии.