Цените спират да растат от догодина: БНБ и ЕЦБ с прогнози за инфлацията

Българската народна банка (БНБ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и „Алианц Трейд“ публикуваха нови прогнози за икономическото развитие. Според трите институции цените в България ще спрат да растат едва от началото на следващата година. През 2026 г. инфлацията у нас ще остане на високи нива заради шоковото поскъпване на горивата.

БНБ представи три сценария за българската икономика в доклад от 26 юни 2026 г. При благоприятно развитие инфлацията ще се понижи до 4,8% през 2026 г. Прогнозата предвижда спад до 2,4% през 2027 г. и достигане на 2% през 2028 г. Икономическият растеж в този случай ще остане сравнително висок. Ситуацията изглежда значително по-неблагоприятна при ескалация на конфликтите в Близкия изток. Централната банка допуска средногодишна инфлация между 4,5% и 6% за следващите две години. При продължителен конфликт цените на петрола и природния газ могат да се повишат рязко. В най-мрачния сценарий на БНБ годишната инфлация може да достигне 10%.

Експертите предупреждават, че най-големият риск не е само поскъпването на енергията. При инфлация над 4,6% икономиката навлиза в рисков режим. Тогава ценовите шокове се пренасят много по-бързо към всички останали стоки и услуги. По-високите сметки за енергия увеличават производствените разходи на фирмите. Това неизбежно се отразява върху цените на храните, услугите и нивата на заплатите.

Инфлацията в България през май 2026 г. вече достигна 7% на годишна база според данни на Националния статистически институт. Това ниво е значително по-високо от първоначалните очаквания за средногодишните стойности. Инфлацията наскоро достигна двегодишен връх, което създава допълнително напрежение на пазара.

От „Алианц Трейд“ ревизираха нагоре своята прогноза за средногодишната инфлация в България. Те очакват тя да достигне 3,9% през 2026 г. спрямо предишната оценка от 3,7%. Основният двигател на поскъпването у нас остават горивата и транспортните услуги. Към тях се добавят и остатъчните ефекти от въвеждането на еврото. Тези ефекти се проявяват най-силно в ресторантьорския сектор, туристическите услуги и развлеченията.

Междувременно се наблюдава временно успокоение на международните пазари. В края на юни 2026 г. цените на петрола отчетоха спад. Причината е новината за възможно споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на военните действия. Това може да доведе до по-ниска инфлация през следващите две години. Европейската централна банка също отчита промяна в нагласите. Потребителите в еврозоната очакват инфлацията за следващите 12 месеца да спадне до 3,5%. Предишните прогнози сочеха нива от 4%. Въпреки това показателите за три и пет години напред остават високи. Те са съответно 2,9% и 2,4%, което е ключово за паричната политика на ЕЦБ.

Критичен риск остава прехвърлянето на цените на горивата към базисната инфлация. Поскъпването на торовете и земеделските суровини може да вдигне цените на храните. Синдикатите в България вече изразиха критики към настоящата политика по доходите. Според тях ръстът на заплатите не съответства на реалното поскъпване на живота. България е изправена пред сложна комбинация от висока инфлация и нарастващ бюджетен дефицит. Развитието на енергийните пазари ще бъде решаващо за икономическата стабилност през следващия период.