Цените в България растат по-бързо от тези в съседните държави
България отчита рязко ускоряване на инфлацията, като през 2027 г. се очаква да бъде лидер по поскъпване в региона, докато промишлеността бележи значителен спад.
Икономическият растеж продължава да зависи основно от потреблението. СНИМКА: “24 ЧАСА”
България се нарежда сред държавите от Централна и Източна Европа с най-рязко ускоряване на инфлацията. Този процес се наблюдава отчетливо от края на 2025 г. Основната причина за негативната тенденция е поскъпването на горивата през първата половина на тази година. Данните са част от нов доклад на Института за инвестиционни анализи на UniCredit.
Според експертите ценовият натиск може да отслабне при нормализиране на международните доставки. Инфлацията в България в края на 2026 г. се очаква да достигне 5,35%. Единствено Румъния ще има по-висока стойност от 5,46% за този период. Ситуацията обаче се променя през 2027 г. Тогава страната ни вероятно ще оглави класацията в региона с инфлация над 4%. В Сърбия тя ще бъде 3,99%, а в Румъния – едва 3,34%. Поскъпващият труд също оказва влияние върху конкурентоспособността на българските стоки на международните пазари.
Промишлеността остава най-слабото звено в родната икономика. Ако приемем производството през 2023 г. за 100 единици, през 2026 г. индексът за България пада до 92,6. Това е най-ниският индустриален резултат сред всички държави в региона. Полша постига индекс от 104,9, а Хърватия – 103,4. Дори индустрията на Германия се представя малко по-добре от българската с резултат от 93,2. Спадът означава по-слаб износ и по-малко поръчки за местните предприятия. Икономическият растеж вече зависи основно от вътрешното потребление и държавните разходи.
Европейското финансиране е ключов фактор за стабилността на икономиката. През 2026 г. плащанията от европейските фондове могат да достигнат 3,87% от БВП. Тези средства ще подкрепят основно строителството и инфраструктурните проекти. Рискът обаче остава при евентуално забавяне на проектите или загуба на средства. В такъв случай част от очаквания растеж няма да се реализира. Междувременно ЕК прогнозира забавяне на общия икономически растеж в България.
Бюджетният дефицит също буди тревога у анализаторите. Очаква се той да нарасне от 3,5% през 2025 г. до 4,9% от БВП през 2026 г. По-голям недостиг в хазната се предвижда единствено за Полша, Унгария и Румъния. Държавният дълг на България ще се повиши до 35,6% от БВП през 2027 г. Въпреки това увеличение страната ни остава сред най-малко задлъжнелите в региона. За сравнение, дългът на Унгария ще достигне 77,6%, а на Полша – 64,1%.
Данни на Евростат за май 2026 г. потвърждават сериозния ценови натиск върху домакинствата. България отчита най-високата годишна инфлация в еврозоната от 6,3% по хармонизирания индекс. Националните данни на НСИ показват още по-високо ниво от 6,9% за същия период. В рамките на Европейския съюз единствено Румъния изпреварва страната ни с показатели от 9,7%.
