Инфлацията в България се ускори до 7% през май въпреки застоя при горивата

Инфлацията в България продължава своето възходящо движение през месец май. Тя достигна ниво от 7% на годишна база. През април показателят беше 6,8%, а през март възлизаше на 4,1%. Данните на Националния статистически институт показват нови нива на поскъпване. Само за един месец стоките и услугите са увеличили цената си с 0,2%. Инфлацията в България се ускори до 7% на годишна база през май. Тази тенденция се запазва въпреки стабилизирането на цените на основните горива през същия период.

Бензинът и дизелът почти не промениха стойността си през май. Те поскъпнаха само с по 0,5% спрямо предходния месец. Годишното сравнение обаче разкрива сериозен ценови шок. Бензинът вече струва с 26,7% повече спрямо миналата година. Дизеловото гориво струва с 47,3% повече в сравнение с миналата година. Тези високи нива на горивата са в основата на общия ръст на цените в страната. Ефектът се усеща най-осезаемо при транспортните услуги, които засягат целия пазар.

Транспортът през май е поскъпнал с 22,1% на годишна база. Това увеличение включва пътуванията с влак, автобус и самолет. Разходите за поддръжка на лични автомобили са се увеличили с 27,3%. Авточастите са поскъпнали с малко над 14% за една година. Услугите за паркиране вече са с почти 10% по-скъпи. Шофьорските курсове също отчитат ръст от 21,1%. Тези данни показват сериозен натиск върху семейните бюджети на собствениците на коли.

Куриерските фирми вдигнаха тарифите си с 5% само през май. Всички транспортни услуги за превоз на стоки са поскъпнали с 19,3%. Това се случва на фона на по-широк европейски контекст. България се нарежда сред първите страни по поскъпване в Европейския съюз. В предишни периоди годишната инфлация в еврозоната се ускори до 1,9%, но сега нивата са много по-високи. Средната стойност в ЕС расте непрекъснато от началото на годината.

Жителите на еврозоната изпитват нарастващо притеснение относно своите финанси. Изследване на Европейската централна банка показва влошени потребителски нагласи. Субективното усещане за инфлация достигна 4% през април. Хората се опасяват, че доходите им ще спрат да растат. Очакванията за номинален ръст на доходите в еврозоната паднаха до 0,8%. В същото време прогнозираните разходи на домакинствата се увеличиха до 4,3%. Това създава песимизъм по отношение на икономическото развитие.

Европейската централна банка запази основните лихви без промяна на последното си заседание. Институцията обаче даде сигнал за възможно бъдещо повишение. Професионалните прогнозисти очакват средна инфлация от 2,7% за текущата година. Очаква се нивата да се върнат към целта от 2% едва през 2027 г. България остава в сложна позиция като една от най-инфлационните икономики. Преди време инфлацията в еврозоната достигна 3%, което тогава се считаше за висок резултат.

Потребителите остават крайно предпазливи за икономическия растеж през следващата година. Очакванията за растеж се влошиха до 2,2%. Прогнозираното равнище на безработица леко намаля до 11,2%. Хората в еврозоната все пак проявяват известен оптимизъм за дългосрочния период. Те очакват инфлация от 2,9% след три години. Въпреки това краткосрочният натиск върху заплатите и цените остава водеща тема. Транспортът продължава да бъде основният канал за прехвърляне на високите цени към крайните потребители.