Това трябва да е само началото: Плахите стъпки в оптимизацията на държавната администрация

Мащабно свиване на разходите за държавната администрация бе едно от най-очакваните решения на новата власт. Смяташе се, че това е сред най-сигурните начини за съществено намаляване на дефицита в бюджета и вкарването му поне в някакви прилични граници.

Както се подразбира от множеството предложения на министри и шефове на ведомства обаче, засега административната реформа се ограничава до плахи стъпки без реални съкращения на хора. Тук-таме се променят устройствените правилници на министерства и агенции, но не се предвиждат съкращения на живи хора, а само на незаети щатни бройки.

При това никой не дава обяснения колко са тези незаети щатове. Нищо чудно в момента да режем нещо, което и без това не тежи никому. Липсата на прозрачност относно реалния брой на вакантните позиции поражда съмнения в ефективността на досегашните мерки.

Още по-тревожен е фактът, че държавните заплати продължават да растат с около 40% спрямо частния сектор, което допълнително натежава на бюджета. В същото време икономистът Лъчезар Богданов предупреждава, че проблемът е в свръхамбицията за харчене, а не в липсата на приходи.

Отворени остават и въпросите за ограничаването на автоматизмите, с които се вдигат заплатите в държавната администрация. Не е ясно дали чиновниците ще започнат сами да си плащат осигуровките. Бе решено да ги плащат, но бюджетът ги компенсира за това, което на практика обезсмисля мярката.

Сегашното „рязане на щатове“ трябва да се възприема по-скоро като някакво начало. Същинското оптимизиране на държавната администрация вероятно ще започне с редовния бюджет за 2027 г. Дотогава обаче дефицитът ще продължи да тежи на публичните финанси.

Според предложените мерки за закриване на 5600 незаети щата, въпросът остава открит — дали тези числа отразяват реалното положение, или са просто статистическа илюзия, която да създаде впечатление за реформа.

Реалната проверка на резултатите ще дойде едва когато видим дали предложените съкращения се отразят на разходите за заплати и дали дефицитът в бюджета наистина намалява. Засега обаче оставаме свидетели на начало без ясен край.