Лъчезар Богданов: Проблемът е в свръхамбицията за харчене, а не в липсата на приходи
Икономистите Лъчезар Богданов и Даниела Везиева предупреждават за опасностите от растящия бюджетен дефицит и нуждата от реални административни реформи.
Главният икономист в Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов изрази сериозни опасения относно текущата фискална политика на страната. Според него бюджетният дефицит ще остане над границата от 4% през следващите три години, което създава дългосрочни рискове. Богданов посочва, че в период на рекордно ниска безработица и висок растеж на БВП, поддържането на дефицит е „ужасно опасно“.
Даниела Везиева, бивш служебен министър на икономиката, подкрепи тезата за необходимостта от балансиран подход. Тя предупреди, че оптимизирането на разходите често засяга издръжката и капиталовите вложения, вместо реалните възнаграждения. Подобни мерки могат да парализират дейността на второстепенните разпоредители. Везиева подчерта, че механичното съкращаване на администрацията с 10% няма да доведе до желания ефект без реални реформи.
„Задачата с бюджета е много трудна политически. Очакванията са за повече харчене, повече пари в много системи, а всъщност трябва да се намаляват средствата“, каза Богданов.
Икономистът е категоричен, че в приходната част на бюджета няма системни проблеми. Приходите се събират успешно, а икономиката продължава да се изсветлява. Основното предизвикателство остава „свръхамбицията за харчене“. Богданов предупреждава, че ръстът на разходите вече изпреварва темповете на нарастване на приходите. Ако тази тенденция не се овладее, държавата може да бъде принудена да прибегне до вдигане на данъци.
Изследванията на ИПИ показват, че проблемът не е в недостига на средства, а в тяхното приоритизиране. Раздутите разходи и оптимистичните приходи често обричат финансовото планиране на неуспех. Богданов дава пример с Румъния, където се налага комбиниране на данъчни увеличения с ограничаване на харчовете.
Везиева акцентира върху необходимостта от оценка на качеството на публичната услуга. Тя смята, че хоризонталното рязане на разходи с 5 или 10% не е икономически ефективно. Вместо това са нужни структурни промени в големите публични системи, където се наблюдава най-голяма неефективност. Бюджетният дефицит може да стане неконтролируем, ако не се предприемат решителни стъпки сега.
„Правенето на самия бюджет е предизвикателство, предвид цялостната ситуация, която наследи това правителство. Дефицитът расте, дълговете растат, а прогнозата, която ЕК публикува преди дни, казва, че дефицитът ще остане над границата от 4% през следващите три години“, каза Даниела Везиева, бивш служебен министър на икономиката, по Би Ти Ви.
Богданов настоява за преследване на балансиран бюджет или дори излишък. Това е била практиката в България през последните близо три десетилетия. Според него смислените стъпки към ефективност ще предотвратят нуждата от по-тежки фискални корекции в бъдеще.
