Лъчезар Богданов: Без ръст на разходите до края на годината и дълбоки реформи през 2027-а

Обявяването на бюджетен дефицит от 7,4% е ясен сигнал за мащаба на фискалните предизвикателства пред страната. Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов предупреди за риск от тежка бюджетна криза. Според него правителството поставя проблема публично, за да подготви обществото за сериозни мерки в бъдеще. Липсата на действия може да доведе до драстично съкращаване на разходите, което ще засегне всички граждани.

Огромният ръст на разходите с над 17% е основната причина за настоящия дефицит. Богданов подчерта, че проблемът не произтича от лошо изпълнение на приходите или икономическа криза. Той посочи, че контролът върху харчовете в момента е изключително слаб. Всички автоматични механизми за вдигане на заплатите в публичния сектор са временно спрени. Икономистът е категоричен, че Лъчезар Богданов: Очакванията са за повече харчене, а трябва да се намаляват средствата остава водеща диагноза за финансите.

Ясно е, че положението не е добро, то не се отрича и дори управляващите говорят за още по-големи проблеми с разходите в бюджета и още по-големи проблеми с дефицита. Правителството иска да се разграничи много ясно от предходните управляващи и затова трябва в старта на управлението да направи отчетливи заявления какво е наследството в публичните финанси. Това се е случвало и преди в историята. Лятото на 2010 г., когато България също влезе в процедура по свръхдефицит, беше същата реторика за тежко наследство, огромен дефицит, рязко влошаване на състоянието на публичните финанси, скрити неразплатени разходи в бюджета, за които следващите трябва да намерят пари и да платят. Това не е прецедент. Политически е рационално и очаквано

До края на настоящата година фокусът трябва да бъде върху пълното ограничаване на ръста на разходите. Дълбоките структурни реформи трябва да станат централна тема в дискусиите за Бюджет 2027. Богданов предлага фискалната консолидация да се извърши чрез премахване на неефективни харчове. Умният начин за свиване на дефицита изисква оптимизация на публичния сектор, без да се убива икономическият растеж. Това ще позволи на данъчните приходи да продължат да нарастват естествено.

Изследванията на експерта показват, че проблемът е в раздутата администрация и високите разходи за персонал и издръжка. Богданов смята, че съкращаването само на незаети щатни бройки няма да бъде достатъчно решение. Нужен е по-дълбок подход, включващ сливане на министерства и агенции за избягване на дублиращи се функции. Той припомня, че Лъчезар Богданов: Няма нужда да се замразяват заплати, но щедростта към някои сектори трябва да спре. Прекомерното разрастване на сектори като МВР и полицията също изисква внимателен анализ и оптимизация.

По отношение на препоръките на Европейската комисия за данъчна реформа, икономистът изрази скептицизъм. Големите неравенства в България не се дължат на действащата данъчна система. Най-бедната част от населението практически не плаща подоходен данък. Много от най-богатите граждани пък се облагат чрез своите фирми, а не като физически лица.

Лъчезар Богданов подчерта, че в страната вече съществуват множество необлагаеми доходи. Пенсиите, социалните помощи и доходите от земеделска земя са напълно освободени от данъци. Към тях се добавят обезщетенията от осигурителната система и ваучерите за храна. Данъчните облекчения за деца допълнително намаляват тежестта върху домакинствата. Според икономиста съществува само теоретична възможност България да избегне процедурата по свръхдефицит пред европейските институции.